Как ти беше името?

27.04.2015

Не се сърдя на хората, които не запомнят името ми. Неприятно ми е когато ми бъркат фамилията, защото тя се използва само за служебни цели, а тогава е задължително да не се допускат грешки, но в живота съм свикнал да се казвам по различни начини. Чувал съм всякакви обръщения и само „Стенли“ ме дразни, но и тогава си мълча, защото аз също бъркам имената на хората, които не познавам добре. Дори веднъж нарекох Кубрат – Бага. Изплъзна ми се, ама то от притеснение. Той се изхили и го подмина. Аз обърнах внимание на тази моя глупост. И все пак е тъпо да не запомняме имената на хората. Ако не са важни защо са измислени?

Днес изпращаме Амалия. Само дори като си помисля името й се усмихвам. „Шемет прекрасен“ е първата асоциация, с която свързвам цветната и душа. Името й е красиво и й отиваше. Не ми се иска да пиша за да и споделям какво е тя за мен, защото знам, че няма как да го прочете. Искам обаче всеки, който не я познава да научи името й, защото то е изписано със златни букви. Важно е да се знае името на човек, който е оставил следа в историята, особено в модната, която успоредно с хранителните навици единствено търпи развитие през последните години. Амалия няма да я срещна повече по нашите улици, но тя живее в душите на много хора, които само са получили от нея. Ето защо името и тепърва ще става известно. Ще продължи да е пример, ще бъде стъпало, което ще помага на още много хора, които без да я познават, само с името и може да постигат красоти.

Ето защо е важно името! Днес може на много хора да не помним заглавията, но това наистина не е толкова важно. Смислено е, да се работи, защото само така, малко по малко, се кове буквичката, на онази стена, която един ден всички ще видят. И ако през годините си сменяме дългата с кратка форма, накрая ще се помни само онова, което сме оставили, а не което сме искали.

Амалия Тинчева /1956-2015/