Филтър на истинските чувства

Последно време ми е трудно да открия моя чиста снимка, без обработка, без намеса на цветовете. Станал съм част от свят, който уж не харесвам. Свят от прекрасни снимки, събиращи истински или показни лайкове. Свят, в който се следим кой, на кого, какво е харесал и вечната питанка: А моят “филтър”, защо е пропуснат?
Наясно съм, че животът он лайн не се пропуска, просто не винаги се индикира. Как понякога спират да те следват официално, но тайно се поглежда профила ти? Защо се вълнувам от реакцията, която често е пасивна или негативна? Защото и аз в слаби моменти избирам да гледам, премятам, да превърна видяното в математика за да губя време в размисли, с отговори, които отдавна са написани с бяло мастило.
Преди години реших да живея открито. Да споделям емоции, опит, чувства. Когато чуждите ъгълчета поискаха да оформят моята кутийка, започнах пак да използвам думи и изрази, които да намалят съветите, но не и да изляза от рамките. Опитвам се понякога да напусна квадрата и да заживея отново с прекрасния си кръг, който също не ми дава нужната свобода, но поне летя и не се забивам като ценител на системата. Не е нужно да давам обяснения за решенията си, а да обичам живота си, защото той е мелодия на природата, не написана книга, която задължително трябва да следваме.
Видях снимка, на момиче, което много харесвам. Вече си има две деца, което ме накара да се замисля. Кога тя порасна толкова бързо и детето си има бебе не за първи път? Погледнах лайковете и с изненада разбрах, че те са повече от колкото бих си помислил да събера. Дадох и аз своя, а после се замислих, кога хората удрят палец или сърце и защо имам над 900 он лайн приятели, които познавам лично, но едва десет процента от тях индикират, че ме следят.
Реалния живот, често буди усмивки у другите. Факт! Особено, когато е намесена най-чистата обич - децата. Животните също помагат на онези зад завесата да се покажат за секунда, но пак е спорно кога го правят. Но ако снимките и статусите са различни от тези, те не са ли реални? И защо някой днес те харесва, утре вече не? Защо на вечеря се споделят негативи за хора, които утре пак ще бележим с "палец"? И наистина ли ми е важно да имам и събирам коментари, цифри, мнения, съвети? Не, много ясно,  не искам да съществувам виртуално, защото реално стъпвам сам по пътя си...
Винаги съм се интересувал от живота и неговите уроци, защото това е моя смисъл. Да опознавам събитията, историите, да живея като зайчето, което гледах снощи в продължение на половин час. То също се беше втренчило в мен и заедно си общуваме използвайки езика на тишината. За него няма телефон, няма интернет, няма непоискано внимание.
Тук където живея има много свободни животни. Костенурки, зайчета, сърни, няма бездомни кучета и котки. Природата е събрала нас и тях да съжителстваме спокойно, да споделяме една поляна, един плаж, едно слънце. Те не се притесняват да постоят на ливата пред къщата, защото винаги могат да си тръгнат. Избират тишината, грижат се за оцеляването си, а автомобилите спират когато Патето с малките си пресичат улицата. Дали този начин на живот би събрал лайкове? Не не искам да знам, защото не е важна реакцията, а споделянето. Както аз откривам неща в чуждите думи, така имам и правото да споделям моите, без значение дали ще бъдат прочетени от други мисли.
Признавам си, че често боря своите страхове, проблеми и слаби състояния, като препочитам моите думички. Често си мисля, че не съм ги събрал аз, защото откривам състояния, които към дадения момент са му чужди. И тук разбирам, че истинският учител сме си самите ние, да признаваме пред себе си, докато се учим от личната история, която винаги ще бъде прочитана от различен ъгъл.
И докато откривам себе си, новите си желания за живот, които обяснимо поне в моята глава се разминават с предишните, няма да бягам преди да ме е подгонил някой. Дори тогава не си струва да се тича, стига да не е за здраве. Чуждите запалки винаги ще горят различно, докато не се примирим, че огънче за емоции дава само сърцето. А когато то си намери компания става красив огън, който не се нуждае от снимка с обработка, защото понякога не е нужно всички да знаят за онова, което душата преживява.
Без филтър. Очите са различни...