Младите_сигнални_комплексирани_родители

И беше понеделник, а ти не се усмихна


21.03.2011
Днес получих съобщение: “забелязвам, че само негативни статуси оставяш последно време....коригирай се” Цитирам буквално написаното от виртуалния ми приятел. Тъжните статуси обаче не гарантират, че човек е тъжен. Моментните ситуации не определят реалното състояние. Много хора ме познават като мрънкало; Други като положителен, трети като депресивен, но истината е, че дори аз не се познавам, а защо вие ме познавате?. Вярвам в това, че човек се променя, стига да го иска и да работи върху себе си. Намери ли своя път, трябва да си го утъпче, защото онези, които ходят по асфалтираните улици, са с много чувствителни крака и макар дълго да се задържат прави, накрая всички падаме в калта. За това я предпочитам. Неудобно е, но все пак накрая се измивам и тръгвам по хубавия равен път. Тогава, когато съм готов за това. Може да се случва с обикновени гуменки, а не със скъпи лачени чепици, но това има значение само за онези, които си пазят нежните козметични ходила.
Аз съм човек на промените, макар Раците да си падаме по постоянството, предпочитам разнообразието. Естествено като всеки зрял човек имам интерес да се стабилизирам, но промяната е нещо различно. Сега влизам във фаза на осъзнаването и поставянето на задачите за следващата петилетка, а те са много по-важни от тези през изминалата.
Една от тях е да направя всичко възможно да накарам някои личности да престанат да се вълнуват от моя живот, който няма нищо обшо с техния. До кога българите ще сравняват случващото им се с това на другите. Защо една ку*ва, която е пробила с пи*ки трябва да убеждава всички, че само сексът помага в израстването. Защо едни лицемери трябва да са убедени, че само с интриги се върви напред. Защо всяка промяна трябва да е свързана с неприятни стечения на обстоятелствата?
Миналата вечер попаднах на едно ново за мен предаване по кабелкарка. Определено продукцията ми напомни на нещо, с което занимавах преди повече от 5 години. Почти десет. Бях шокиран и вЪзмутЕн, че все още се правят подобни изказвания. На това му се казвам комплексарщина! Твърдя от собствен опит. Аз не се срамувам да си призная, че съм бил човек, който живееше с комплексите си, които бяха в изобилие. Но е много хубаво когато те се превъзмогнат, преборят и надживеят. Сега само един корем ме тормози, защото до три месеца трябва да е изгладен. Очевидно и на 100 да станат някои хора, ще си бъдат с комплексирани, но аз няма да съм тях. Точно тези техни качества ми дават сили да вървя напред и да не се спъвам, да не избирам лесния път и да работя върху себе си.
Да се върна на годинките... През следващата петилетка искам сериозно да се погрижа за личния си живот, защото е време за това. И смятам, че този период е най-правилния. Най-голямото безумие е, да се създава семейство във възраст, която е по-подходяща за безразборен секс от колкото за детски колички. Много пои познати, включително и аз исках на 25 да съм възрастен, да имам деца и семейство. Някои го направиха и сега са разведени. Ами лудост е! Как може в годините, в които човек трябва да се забавлява - да прави поколение, което ще расте в разбити отношения. Семейство никога не е имало, поне и на тези години и с тази трайност. Лудост е! И после били изоставени. Нормално. Човек преди 30 може да купува памперси, само ако е избрал семейния живот за единствения си смисъл. Познавам и такива двойки. И са щастливи, но те нямат нужда да ходят по барове, да флиртуват, да градят кариери, да стават известни... Искат нормална работа и са щастливи когато в дома им има много любов.
Стоя и гледам нощна София, колко е красива. Преди 10 години я гледах с едни очи, сега с други, след още 10 какво ли ще гледам? Надявам се Варна :) Прекрасен град изпълнен с емоции.
Този коментар е много личен, но и сайта е много личен. Вече. Много се надявам да четеш, не със лошотията в душата си, а положителното настроение, което аз влагам в думите си. Все пак е време да се усмихваме повече и да показваме душата си, не само грозното, което по-често виждаме около себе си. Защото накрая всички отиваме на едно място, но е важно колко хора ще ни изпратят!
Хубава седмица.