Да поиграем на ексклузивно и да си напишем домашното
Днес е 8 март. Един ден, който вместо да се празнува, се превръща в един вечен спор – да се признае или не. Истината е, че за мен този ден е празник на майката. На всички майки, не само на моята. За това ЧЕСТИТ ПРАЗНИК! Не виждам нищо лошо да има още един повод за почерпка. То това ни остана извън всички магарии, които ни сполетяват по цял ден, всеки ден...
Сутринта отново се събудих със Симо и Богдана. Зареждат ме приятно и помагат настроението ми да е хубаво и усмихнато. Уви не винаги магията действа, но все пак оказва влияние. В “мини дебата”, посветен естествено на 8 март, се включи както всяка сутрин един сладур на 10 години. Той винаги има мнение и държи да се изкаже и да бъде приет като всички останали. Напомни ми на мен. Като малък често се обаждах в радиото и винаги имах да споделя нещо. Мислех си, че съм приеман сериозно, а понякога наистина беше така. Това дете ми даде повод за размисъл докато си пиех фреш-а и се чудех какво да напиша днес. Няма по-хубав повод от това, да споделя, че детето от детска възраст показва какво точно иска да му се случи. Този сладур със сигурност ще изкарва парички с главата си, защото има мисъл в нея. Аз не знам колко има в моята, но знам, че имам какво да споделя. Направих си един експеримент. Във facebook посочих като рождена дата един специален ден от живота си, но той не е моя личен рожден. Исках да видя колко хора ще решат, че имам рожден ден, като преди това упомена в статуса си, че моята принцеса прави първата си годинка. Истината е, че на същата дата, но преди две лета се роди svetsko. Това е друга тема. Аз помня датите, но друг не е длъжен. Дори да е кръстникЪТ, който е избрал друг-материален живот. Много излъгани честитки получих. Първа се усети Мая, която директно заяви – “ти си роден лятото и си рак”. Дааааа, Майчето пропусна няколко партита, но поне помни. Експериментът беше успешен, защото видях как хората вече са приели facebook като част от навиците си и отправят поздравления без да се замислят, поглеждат, прочетат... Благодаря за вниманието, но аз наистина приех датата за специална и лична. Всичко беше много мило. Дори се напих по повода в една изключително приятна компания. Леле, откарахме я до 7 и нещо. Лудница, ама хубава. Благодаря.
Да се върна на последната игра, която ме развълнува. Имам ужасен втори ден. Макар седмицата да е с очакван хубав финал, началото е нервно и неприятно. Отново разбрах една “прекрасна” ексклузивна новина. За поредния светски журналист навлязъл в дебрите на този вид професия. Няма как, всеки който не знае какво иска да прави става “светски”. Ми то нали е лесно – правиш някакво интервю, с някакви хора, за някакво предаване, с някакъв рейтинг, с някакъв тираж. Ама до кога така. Времето на “сигналното” отдавна изтече. До кога без талант, желание, цел, познания.
Спомням си едно време как ми върнаха статия за Игор Марковски, защото не бил известен, а тогава беше все още беше на екран. А сега пишат и интервюират някакви си Пенки с тарифи и те били звезди. А репортерите – гледат как да хапнат и пийнат, и рушвет да изкарат. Същата тази Пенка си плащала на Малинка, Капинка и други за всяка публикация. И после защо някой трябва да ни уважава. Защо да бъдем приемани на сериозно.
Спомням си как преди 5 години колко трябваше да се молиш за да спечелиш определено внимание, а сега... Как ходехме по събития да се запознаваме лично с някого и да поискаме координати, а днес си мислят, че си длъжен да си дадеш тефтера с телефоните. На ден получавам поне по три молби. Като централа съм. Ама без допълнителни импулси.
Защо когато пазара е пълен с талантливи, образовани, хора с контакти и познания се наемат бездарни, лигави и парцалени души. Те нямат идея да станат добри в занаята. Целта е само една. И тя няма нищо общо с професионализма.
Спомням си преди няколко години съдбата ме срещна с Е. Тя искаше да работи точно това. Искаше да се научи, като стажант. Дори заплата не търсеше, защото знаеше, че няма нищо даром. (Успя да ме накара да я уважавам цял живот!) Аз никога не съм се съгласявал да работя без заплащане, но като се има предвид колко работодатели са ме лъгали, все едно съм бил на стаж.
Не искам да съм някакво гадно, злобно момченце-мъжленце, а да бъда по-градивен, но е трудно, защото всяка професия си има правила, без моята. Защо не може всеки стане тенекеджия, заварчик, счетоводител, юрист. Медиите всеки ден се пълнят с личности лишени от качества. Това че там някъде някой е завършил нещо не означава нищо. Образованието е наши дни се купува, но то няма нищо общо с таланта. А журналистиката е вид изкуство. Което обаче е на път да изчезне. Превръщаме се в нещо друго. Но аз това не го харесвам За това съм се захванал с медия, която търси красивото, истинското и живото. Радвам се, че съм заобиколен само от професионалисти, които знаят как се прави светска журналистика.
Надявам се никога повече да не попадна в среда на изкуствен интелект, борба за надмощие и съдържание напудрено с еФтина козметика. Честит празник! Ексклузивно! (Каквото и да значи това, защото всяко второ светско изречение започва с тази думичка...)
Препълнено е с грешки, нарочно!
Сутринта отново се събудих със Симо и Богдана. Зареждат ме приятно и помагат настроението ми да е хубаво и усмихнато. Уви не винаги магията действа, но все пак оказва влияние. В “мини дебата”, посветен естествено на 8 март, се включи както всяка сутрин един сладур на 10 години. Той винаги има мнение и държи да се изкаже и да бъде приет като всички останали. Напомни ми на мен. Като малък често се обаждах в радиото и винаги имах да споделя нещо. Мислех си, че съм приеман сериозно, а понякога наистина беше така. Това дете ми даде повод за размисъл докато си пиех фреш-а и се чудех какво да напиша днес. Няма по-хубав повод от това, да споделя, че детето от детска възраст показва какво точно иска да му се случи. Този сладур със сигурност ще изкарва парички с главата си, защото има мисъл в нея. Аз не знам колко има в моята, но знам, че имам какво да споделя. Направих си един експеримент. Във facebook посочих като рождена дата един специален ден от живота си, но той не е моя личен рожден. Исках да видя колко хора ще решат, че имам рожден ден, като преди това упомена в статуса си, че моята принцеса прави първата си годинка. Истината е, че на същата дата, но преди две лета се роди svetsko. Това е друга тема. Аз помня датите, но друг не е длъжен. Дори да е кръстникЪТ, който е избрал друг-материален живот. Много излъгани честитки получих. Първа се усети Мая, която директно заяви – “ти си роден лятото и си рак”. Дааааа, Майчето пропусна няколко партита, но поне помни. Експериментът беше успешен, защото видях как хората вече са приели facebook като част от навиците си и отправят поздравления без да се замислят, поглеждат, прочетат... Благодаря за вниманието, но аз наистина приех датата за специална и лична. Всичко беше много мило. Дори се напих по повода в една изключително приятна компания. Леле, откарахме я до 7 и нещо. Лудница, ама хубава. Благодаря.
Да се върна на последната игра, която ме развълнува. Имам ужасен втори ден. Макар седмицата да е с очакван хубав финал, началото е нервно и неприятно. Отново разбрах една “прекрасна” ексклузивна новина. За поредния светски журналист навлязъл в дебрите на този вид професия. Няма как, всеки който не знае какво иска да прави става “светски”. Ми то нали е лесно – правиш някакво интервю, с някакви хора, за някакво предаване, с някакъв рейтинг, с някакъв тираж. Ама до кога така. Времето на “сигналното” отдавна изтече. До кога без талант, желание, цел, познания.
Спомням си едно време как ми върнаха статия за Игор Марковски, защото не бил известен, а тогава беше все още беше на екран. А сега пишат и интервюират някакви си Пенки с тарифи и те били звезди. А репортерите – гледат как да хапнат и пийнат, и рушвет да изкарат. Същата тази Пенка си плащала на Малинка, Капинка и други за всяка публикация. И после защо някой трябва да ни уважава. Защо да бъдем приемани на сериозно.
Спомням си как преди 5 години колко трябваше да се молиш за да спечелиш определено внимание, а сега... Как ходехме по събития да се запознаваме лично с някого и да поискаме координати, а днес си мислят, че си длъжен да си дадеш тефтера с телефоните. На ден получавам поне по три молби. Като централа съм. Ама без допълнителни импулси.
Защо когато пазара е пълен с талантливи, образовани, хора с контакти и познания се наемат бездарни, лигави и парцалени души. Те нямат идея да станат добри в занаята. Целта е само една. И тя няма нищо общо с професионализма.
Спомням си преди няколко години съдбата ме срещна с Е. Тя искаше да работи точно това. Искаше да се научи, като стажант. Дори заплата не търсеше, защото знаеше, че няма нищо даром. (Успя да ме накара да я уважавам цял живот!) Аз никога не съм се съгласявал да работя без заплащане, но като се има предвид колко работодатели са ме лъгали, все едно съм бил на стаж.
Не искам да съм някакво гадно, злобно момченце-мъжленце, а да бъда по-градивен, но е трудно, защото всяка професия си има правила, без моята. Защо не може всеки стане тенекеджия, заварчик, счетоводител, юрист. Медиите всеки ден се пълнят с личности лишени от качества. Това че там някъде някой е завършил нещо не означава нищо. Образованието е наши дни се купува, но то няма нищо общо с таланта. А журналистиката е вид изкуство. Което обаче е на път да изчезне. Превръщаме се в нещо друго. Но аз това не го харесвам За това съм се захванал с медия, която търси красивото, истинското и живото. Радвам се, че съм заобиколен само от професионалисти, които знаят как се прави светска журналистика.
Надявам се никога повече да не попадна в среда на изкуствен интелект, борба за надмощие и съдържание напудрено с еФтина козметика. Честит празник! Ексклузивно! (Каквото и да значи това, защото всяко второ светско изречение започва с тази думичка...)
Препълнено е с грешки, нарочно!
Коментари
Публикуване на коментар