Отново сред звездите

30.03.2011

Толкова хубаво ми беше снощи...

Не бях ходил на светско събитие дълго време. Излъгах – от време на време успявам да посетя това-онова, но такова като снощи не бях посещавал дълго време. На едно място всички медии, дори и НОВИНИТЕ, много известни, ама много и аз там, сред народа. За първи път закъснях, но няма как, нали искам да съм слаб и уважих първо фитнеса, след това промоцията на Мариана Попова. Признавам си, фен съм й. Харесвам я! За това не си поисках безплатен диск, както много от моите колеги правят, а си го купих. Той се оказа и интересна цена – 7 лева без 10 стотинки. “Предай нататък” си струва да бъде във вашата фонотека в оригинален вариант, но повече няма да го хваля, че може наистина някой да си помисли, че певицата ми го е подарила. То като похвалиш нещо никой не ти вярва, все си мислят, че има нещо скрито в цялата работа. Ама аз наистина сега предпочитам да хваля, по-лесно е да се критикува...

Спомням си като дете много събирах автографи. Тичах след известните и и подавах я картичка, я касетка, я изрезка от вестник и молех за подпис. Тогава изобщо не осъзнавах за какво ми е, но някаква част от акъла ми ме караше да правя такива щуротии. Днес наблюдавам една група деца, които май вече са доста големи, да обикалят за подписи. Сигурно имат по хиляда такива от определени личности, но все още продължават да го правят. Аз не бях толкова досаден и вглъбен от тази мания, но го правех.

Вчера отново подадох за подпис. Този път обаче беше много специално, лично и знаех защо го правя. Нямах търпение да си купя албума на Мариана. Имах усещането, че ще свърши и няма да остане за мен. Бях ужасен, че желаещите да отделят сума, която с лекота изваждат за кутия цигари, но не и за оригинална музика са малцина. Да, имаше хора, които много повече бяха похарчили за цветя, но пак не си купиха диска, който всъщност ни беше събрал. Една много любима моя приятелка ми каза: “леле, колко съм... не съм купила цветя.” Тогава и препоръчах да си вземе диска, защото така много повече ще уважи домакинята от колкото с букет, който ще подаде в лудницата и не се знае каква ще е съдбата му. Съгласете се: подарява се почти цял бус китки и може ли някой да им се зарадва на всички?

Удоволствието да си купиш оригинален диск, да прекъснеш интервю, да помолиш да не те снимат докато изпълнителката го надписва лично, с чувство... Вълшебно е, защото когато цениш твореца, това, което е направил и момента, в който наистина лично ти пише нещо, което не е просто надпис, а то ще остане... В този момент една безкрайно симпатична и талантлива водеща и певица помоли да заснемат изживяването. Не се съгласих, защото наистина всичко беше много лично. Не исках после някое злобно човече да гледа това, което изживявах – като малко дете. Така се чувствах, защото чувствах.

Защо е толкова трудно да оцениш някого, работата му, да го признаеш и усетиш. На събитието снощи видях и лоши лица. Видях хора, които изобщо не внимаваха и не ги интересуваше от това, което случва на сцената, което беше много неуважително. До кога в тази държава някой ще се старае, ще влага емоция, но лошотията на другите ще надделява.

Много ми се иска всичко да бъде като преди. Спомням онези години, в които музикантите пробиваха и всички се вълнува от постиженията на другите и се подкрепяха.

Снощи видях Миро и Галя, които си говореха така както преди. Това толкова изпълни душата ми. Страхотно да усещаш, че всичко може да е ... или поне да продължи. Двамата явно са забравили… Не бива да гадя, няма никакъв смисъл. Хубаво е, че може да се прощава и да се върви напред. Заедно. Наблюдавах хората как ги гледат. Журналистите показаха респект когато ки канеха за интервю.... Убеден съм, че едва ли някой колега със съвест би се осмелил да ги помоли за съвместно интервю. Тогава го правят само неморалните. Има такива, вие не си го признавате, но поне се разпознавате!

Какво да се лъжем, едно време и аз бях от тях, но никога не е късно човек да открие своя път, за някои правилен, за мен личен. Ако имах за цел да взема интервю от Миро и Галя аз нямаше да се посмея да ги събера пред камерата. Това е нещо специално и все още е рано за такова нещо... Според мен те сами трябва да подадат сигнал, че има какво да се каже и тогава да става каквото ще става. Отплеснах се, но какво да направя, че съм ненормален фен на “КариZма”. Нямам чужди идоли, имам български. Аз наистина пораснах с тяхната музика. Говоря за личностното порастване, на за физическото.

Аз се вълнувам от тези неща. Вълнувах се от това да гледам всичко, което се случва на сцената, какво говорим за интервюта......

Луд съм, да, но поне отново имам душа. Защото за мен е важно да цениш първо със сърцето си, после със секирата. С нея е най-лесно, но е важно да е обективно.

Не, не съм мръднал, просто започнах да отсявам качественото от некачественото! И всичко да има душа!

Новото видео на Мариана и Орлин е феноменално. Идеята! В него има само живот и сълзи от радост. Защото не трябва да забравяме, че сме хора и можем да се гордеем и чувстваме. Защото, ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН... Наистина! Стига да го гледаме с розови очила, а не с надрани стъкла. И е хубаво, ако се чете между редовете. Да приемаме нещата буквално, но и да се оглеждаме , не само да цепим на право.

Благодаря!