Бъдещето започна от вчера. Честит празник, другари!
09.09.2013
Българският светски живот стана за пример - какво не бива да се прави. Dress code: На бал с лъскаво деколте.
Девети септември, 2013 година. Или така написано: 09.09.2013. Ден, който за едни е празник, за други спомени, но ден, който все още е част в историята, защото един ден едва ли ще бъде ясен на новородените днес. Макар повече отричан, от колкото приеман, той още няколко десетилетия ще буди заспали спомени по живот, който все още контролира малка България. Моите спомени отдавна са заключени и само медиите ми припомнят за това време, в което са се случвали интересни неща, но добре прикрити от обществото.
Често си задавам въпроса как по това време е оцелявал елитът? Къде са били запоите, оргиите, мръсните разговори, светските коктейли. Как са се забавлявали известните и защо на тях им е било позволено, а на всички останали забранено. И днес част от тях разказват, колко трудно са оцелявали, следени, преследвани, проверявани, но как да им повярвам, като в същото време слушам други разкази.
Въпреки това има снимкови доказателства за истинските светски събития по това време. На социализъм, комунизъм, на строги протоколни мероприятия, които са се провеждали с лъскави дрешки и царствени, но отричани порядки.
Днес светският живот в България не може да се сравни с коктейл на 09.09. миналия век. Малко са качествените мероприятия, защото навъдени от всякъде момиченце и момиченца с полички и мъжко бельо го раздават професионалисти и се фукат с куп прояви, зад които нито една не е както трябва.
Отдавна не съм критерий кое е хубаво и не (защото избягвам присъствието на родни халтурки), но благодарение на работата ми в международно списание виждам какво се случва в Лондон, в Мадрид, дори в Белград. Точно там никой не си позволява да се появи в облекло извън този, който посочен от организаторите, нито пък да се направи на човек, който никога не е бил. Появата на персони, които нямат принос за светския живот е абсолютна забранена, а измислените журналисти, работещи в личната си страница на някоя социална мрежа гледат само по телевизията събитията, които ние наричаме ВИП.
Благодарение на работата си успявам да се запозная с хора от различно потекло, а чрез приятелите ми срещам истински богати, които не демонстрират банковите си сметки с коли и охрана. Едни от тях са руснаци не делящи визуално от мен, но безлимитната кредитна карта на дамата я издаде, че тя живее по различен начин от мен. Няма да забравя думите й: „Какво означава летен руски бал? С каква цел се прави и кой го прави? Защо е в някакъв ресторант?“ На тези питанки с усмивка и изненада не успях да отговоря, но последваха и други: „Ти си журналист и не знаеш? Това нормално ли е?“ Ето това е отговор на въпроса, но той е изключително неразбираем за тях. И за мен. И за нашият роден шоубизнес, който отдавна не е на ескалатора. Загубен някъде между бетонните стълби, които по никакъв начин не свързват мраморните подове с жълтите павета и червения килим. Изнасилен от жадните за слава неориентирани в живота личности, които дават оценки без да са си дали ясна самооценка. Да си богат от кражби и лъжливи приказки не те прави аристократ. Богатството се постига само с труд и точно това дава самочувствието, а не надъхването – „аз съм… внимавай с кого говориш“. Истински успелите хора уважават дори чистачката, защото познават нулата, но не се държат с останалите като нищожество. Истински богатите няма да се перчат с дрехи под наем или бижу ментета, а ще се облекат стилно и елегантно. Всички остaнали са хора с пари, които не са техни и за това ги е страх да не ги загубят. Живеят под заплахата, че един ден и мляко няма да могат да си купят.
Фолкът дълги години беше отричан, приеман, коментиран, отхвърлян, подмазван и какво ли не. Докато фолк певиците не се помислиха за богини, защото пеят по кръчмите и разказват личния си живот. Много от тях приеха медиите за приятели и чрез тях започнаха да общуват с гаджетата, приятели, приятелки, любовници. Занимават обществото, което и без това няма избор и така се достигна само до едно – до тяхното лично унищожаване.
Вчера чух по телевизията, че бъдещето на България е в ромското население. То ще бъде повече от нас. То ще бъде България. И ще си има чалга история, с мъже в полички и проституки, които се мислят за важни като дават акъл. Ще се възхищаваме на незнанието, защото уменията в кухнята и чистота са на високо ниво. Това същото общество ще ходи в балните зали, ще се облича с лъскави корсети и къси полички. То и днес се случва същото, но все още имената им са известни от жълтите парцали, които хората предпочитат пред една книга. Тогава и слава няма да има, защото ВИП-а ще е многолюден. Циганските сватби са по лъскави от Бала на манекенките. И в това съм убеден, защото гледах в интернет как на гласовита фолк певица и ръгат пари на тържество в Японския, където цялото ромско население женеше два млади. Наконтени в хубаво украсена зала и много, много храна и Жони. Това също, ромското население. А иначе лъскавите звездни събития са на високо ниво.
А дано, ама надали…
Българският светски живот стана за пример - какво не бива да се прави. Dress code: На бал с лъскаво деколте.
Девети септември, 2013 година. Или така написано: 09.09.2013. Ден, който за едни е празник, за други спомени, но ден, който все още е част в историята, защото един ден едва ли ще бъде ясен на новородените днес. Макар повече отричан, от колкото приеман, той още няколко десетилетия ще буди заспали спомени по живот, който все още контролира малка България. Моите спомени отдавна са заключени и само медиите ми припомнят за това време, в което са се случвали интересни неща, но добре прикрити от обществото.
Често си задавам въпроса как по това време е оцелявал елитът? Къде са били запоите, оргиите, мръсните разговори, светските коктейли. Как са се забавлявали известните и защо на тях им е било позволено, а на всички останали забранено. И днес част от тях разказват, колко трудно са оцелявали, следени, преследвани, проверявани, но как да им повярвам, като в същото време слушам други разкази.
Въпреки това има снимкови доказателства за истинските светски събития по това време. На социализъм, комунизъм, на строги протоколни мероприятия, които са се провеждали с лъскави дрешки и царствени, но отричани порядки.
Днес светският живот в България не може да се сравни с коктейл на 09.09. миналия век. Малко са качествените мероприятия, защото навъдени от всякъде момиченце и момиченца с полички и мъжко бельо го раздават професионалисти и се фукат с куп прояви, зад които нито една не е както трябва.
Отдавна не съм критерий кое е хубаво и не (защото избягвам присъствието на родни халтурки), но благодарение на работата ми в международно списание виждам какво се случва в Лондон, в Мадрид, дори в Белград. Точно там никой не си позволява да се появи в облекло извън този, който посочен от организаторите, нито пък да се направи на човек, който никога не е бил. Появата на персони, които нямат принос за светския живот е абсолютна забранена, а измислените журналисти, работещи в личната си страница на някоя социална мрежа гледат само по телевизията събитията, които ние наричаме ВИП.
Благодарение на работата си успявам да се запозная с хора от различно потекло, а чрез приятелите ми срещам истински богати, които не демонстрират банковите си сметки с коли и охрана. Едни от тях са руснаци не делящи визуално от мен, но безлимитната кредитна карта на дамата я издаде, че тя живее по различен начин от мен. Няма да забравя думите й: „Какво означава летен руски бал? С каква цел се прави и кой го прави? Защо е в някакъв ресторант?“ На тези питанки с усмивка и изненада не успях да отговоря, но последваха и други: „Ти си журналист и не знаеш? Това нормално ли е?“ Ето това е отговор на въпроса, но той е изключително неразбираем за тях. И за мен. И за нашият роден шоубизнес, който отдавна не е на ескалатора. Загубен някъде между бетонните стълби, които по никакъв начин не свързват мраморните подове с жълтите павета и червения килим. Изнасилен от жадните за слава неориентирани в живота личности, които дават оценки без да са си дали ясна самооценка. Да си богат от кражби и лъжливи приказки не те прави аристократ. Богатството се постига само с труд и точно това дава самочувствието, а не надъхването – „аз съм… внимавай с кого говориш“. Истински успелите хора уважават дори чистачката, защото познават нулата, но не се държат с останалите като нищожество. Истински богатите няма да се перчат с дрехи под наем или бижу ментета, а ще се облекат стилно и елегантно. Всички остaнали са хора с пари, които не са техни и за това ги е страх да не ги загубят. Живеят под заплахата, че един ден и мляко няма да могат да си купят.
Фолкът дълги години беше отричан, приеман, коментиран, отхвърлян, подмазван и какво ли не. Докато фолк певиците не се помислиха за богини, защото пеят по кръчмите и разказват личния си живот. Много от тях приеха медиите за приятели и чрез тях започнаха да общуват с гаджетата, приятели, приятелки, любовници. Занимават обществото, което и без това няма избор и така се достигна само до едно – до тяхното лично унищожаване.
Вчера чух по телевизията, че бъдещето на България е в ромското население. То ще бъде повече от нас. То ще бъде България. И ще си има чалга история, с мъже в полички и проституки, които се мислят за важни като дават акъл. Ще се възхищаваме на незнанието, защото уменията в кухнята и чистота са на високо ниво. Това същото общество ще ходи в балните зали, ще се облича с лъскави корсети и къси полички. То и днес се случва същото, но все още имената им са известни от жълтите парцали, които хората предпочитат пред една книга. Тогава и слава няма да има, защото ВИП-а ще е многолюден. Циганските сватби са по лъскави от Бала на манекенките. И в това съм убеден, защото гледах в интернет как на гласовита фолк певица и ръгат пари на тържество в Японския, където цялото ромско население женеше два млади. Наконтени в хубаво украсена зала и много, много храна и Жони. Това също, ромското население. А иначе лъскавите звездни събития са на високо ниво.
А дано, ама надали…
Коментари
Публикуване на коментар