Къде изчезнаха силните хора?
07.09.2013
Романтиката в общуването се изгуби и всичко започва и свършва със секс.
Последните години самотата се превърна в истински приятел, а страховете ми да не свикна с огромната спалня се оказаха напразни. Случи се. Определено не е толкова голяма, колкото беше преди година и дори започнах да мечтая за още пространство. Наясно съм, че възглавницата до мен едва ли ще се раздели от прегръдката ми за да попадне в друго тяло. Няма повече пространство на кораба на сънищата.
В едно интервю Емил Кошлуков ми сподели, че толкова е свикал с ергенските си навици, че трудно би позволил някой да ползва дистанционното в спалнята или да се нанесе в наместените чекмеджета. Това второто е интерпретация от мен, но аз наистина съм се нагласил толкова удобно, че дори за секс не бих позволил някой да развали лично-семейната ми идилия. Дори скоро мисля да се оженя за себе си за да получа подаръци, както направи Кари Брадшоу в сериала. И то само заради едни откраднати обувки.
Истината е, че отдавна не искам да съм сам, но се чувствам много уморен за да се боря за любовта. Да, компромисите и усилията са задължителни, но само когато има двустранен процес. От както се помня все искам да обичам, защото това най-много обичам да правя, но с годините осъзнах, че не трябва да е на всяка цена. И до днес си задавам въпроса – обичах ли наистина? Или просто идеята за връзка ме погуби през годините. Когато се боря за внимание и свалям звездите от небето всичко става красиво. Но когато помълча и един ден, защото батериите се презареждат все пак – тогава започва играта на криеница, която много обичах като дете, но едва ли е актуална днес сред малките. Големите я предпочитат особено в мобилната комуникация.
Възхищавам се на хората, които обичат да живея в илюзия. Една целувка – връзка. Три пъти секс – обичам те. Това не се ли казваше когато искаш да бъдеш с един човек 25 часа в денонощието, защото просто винаги има какво да си кажете, а усмивките ви се прегръщат и в космоса.
Наскоро ме обвиниха, че съм супер нежен мъж. И така да е, това обикновено го казват онези, които ги дразни непознатия характер. Преди полудявах от подобни определения, но днес разбирам, че това го изричат човечета, които не обръщат внимание на собствените си чувства, а се вълнуват само чуждите. Не бих отделил толкова внимание да коментирам някой непознат, защото предпочитам времето да го инвестирам да опознавам реални личности. Дори като приятел.
Сексът отдавна е ежедневие, а он лайн запознанствата вече са се превърнали в бързо търкане, рядко водещо до оргазъм, но иначе говорим за любов. Осъзнавам, че емоционалните си стоят на удобните дивани, но трудно е да се запознаем по този начин, защото не ми се работи отново търговия ала „днес спечелихте този часовник, но му платете ДДС-то, защото сделката си струва“. От този бизнес изкарах добри пари през 2001, но сега сме 2013 и е важно само едно – да казвам истината, такава каква е, нищо че може да заболи.
Толкова лъжи съм изслушал през последните години, че болката не може да бъде изчислена в цифри, защото още няма подобна комбинация. Безкрайността има свой финал. Вярвам в новото начало, а то се крие на мястото, където само приказните герои ходят, а чувствата се изразяват.
Един мъж може да е силен физически, но всички имаме сърца, които туптят, но явно да си глух за такива неща е модерно.
Благодарение на Олимпийските игри за глухи, които се проведоха тази година в София (и медиите се направиха, че ги няма) осъзнах, че най-красивото общуване е между онези, които са лишени от всички екстри на живота, но за сметка на това те притежават много повече емоционално. Имат усмивки!
Романтиката в общуването се изгуби и всичко започва и свършва със секс.
Последните години самотата се превърна в истински приятел, а страховете ми да не свикна с огромната спалня се оказаха напразни. Случи се. Определено не е толкова голяма, колкото беше преди година и дори започнах да мечтая за още пространство. Наясно съм, че възглавницата до мен едва ли ще се раздели от прегръдката ми за да попадне в друго тяло. Няма повече пространство на кораба на сънищата.
В едно интервю Емил Кошлуков ми сподели, че толкова е свикал с ергенските си навици, че трудно би позволил някой да ползва дистанционното в спалнята или да се нанесе в наместените чекмеджета. Това второто е интерпретация от мен, но аз наистина съм се нагласил толкова удобно, че дори за секс не бих позволил някой да развали лично-семейната ми идилия. Дори скоро мисля да се оженя за себе си за да получа подаръци, както направи Кари Брадшоу в сериала. И то само заради едни откраднати обувки.
Истината е, че отдавна не искам да съм сам, но се чувствам много уморен за да се боря за любовта. Да, компромисите и усилията са задължителни, но само когато има двустранен процес. От както се помня все искам да обичам, защото това най-много обичам да правя, но с годините осъзнах, че не трябва да е на всяка цена. И до днес си задавам въпроса – обичах ли наистина? Или просто идеята за връзка ме погуби през годините. Когато се боря за внимание и свалям звездите от небето всичко става красиво. Но когато помълча и един ден, защото батериите се презареждат все пак – тогава започва играта на криеница, която много обичах като дете, но едва ли е актуална днес сред малките. Големите я предпочитат особено в мобилната комуникация.
Възхищавам се на хората, които обичат да живея в илюзия. Една целувка – връзка. Три пъти секс – обичам те. Това не се ли казваше когато искаш да бъдеш с един човек 25 часа в денонощието, защото просто винаги има какво да си кажете, а усмивките ви се прегръщат и в космоса.
Наскоро ме обвиниха, че съм супер нежен мъж. И така да е, това обикновено го казват онези, които ги дразни непознатия характер. Преди полудявах от подобни определения, но днес разбирам, че това го изричат човечета, които не обръщат внимание на собствените си чувства, а се вълнуват само чуждите. Не бих отделил толкова внимание да коментирам някой непознат, защото предпочитам времето да го инвестирам да опознавам реални личности. Дори като приятел.
Сексът отдавна е ежедневие, а он лайн запознанствата вече са се превърнали в бързо търкане, рядко водещо до оргазъм, но иначе говорим за любов. Осъзнавам, че емоционалните си стоят на удобните дивани, но трудно е да се запознаем по този начин, защото не ми се работи отново търговия ала „днес спечелихте този часовник, но му платете ДДС-то, защото сделката си струва“. От този бизнес изкарах добри пари през 2001, но сега сме 2013 и е важно само едно – да казвам истината, такава каква е, нищо че може да заболи.
Толкова лъжи съм изслушал през последните години, че болката не може да бъде изчислена в цифри, защото още няма подобна комбинация. Безкрайността има свой финал. Вярвам в новото начало, а то се крие на мястото, където само приказните герои ходят, а чувствата се изразяват.
Един мъж може да е силен физически, но всички имаме сърца, които туптят, но явно да си глух за такива неща е модерно.
Благодарение на Олимпийските игри за глухи, които се проведоха тази година в София (и медиите се направиха, че ги няма) осъзнах, че най-красивото общуване е между онези, които са лишени от всички екстри на живота, но за сметка на това те притежават много повече емоционално. Имат усмивки!
Коментари
Публикуване на коментар