Редове 116

30.09.2013
Бичът на любовта

Втората бутилка пак е празна

и докосвам те отново в любовта.

В мислите си смело чупя в този час

твойта заповед за обичта.

Ще докосваш дланите ми в сън

и животът ти ще бъде бум.

Щом отвори ми вратата

ще открадна любовта ни между нас.

Всичко мое вече дадох го на куп.

И крадеш ме без да мислиш и за миг дори.

Обичам те, побъркваш ме в зори,

но от фантазии боли.

Взех усмивката ни обща, която ме плени.

И боли когат сълзите тръгнат,

ще напоиш ли сърцето си, кажи,

с болката солена, която ме унищожи.

Усещам те когато ти не си до мен.

Знам, че краят е начало.

Но клишетата от думите ги боли

Ще ме обичаш ли – кажи?