Приказка за възрастни: Легендата за самотната кула

(снимката е примерна)

И днес беше тихо. Нито едно листенце не помръдваше в гората. Слънцето само ги галеше, без да им пречи на съществуването, защото ги обичаше и се грижеше за тях. Слънчо знаеше, че не им е лесно и помагаше, както може. Вятъра отдавна не беше идвал на гости. От онзи ден, когато самотната кула го прогони, защото никога не изпълни обещанието си да доведе чистота. От векове кулата страдаше от боклуците, които пристига и пречеха на щастливото съществуване.

Всичко започна когато принцесата напусна кулата, след като се влюби в парите на принца. Тя никога не беше забелязала малкото му нежно сърце, а блясъка на бижутата и власт я заслепиха. Всички и до днес разказват друга версия, но истината я беше прозряла само кулата. Красавицата дълго бе мечтала да замести малкия си дом, с дворец и често споделяше желанията си с уютната си домакиня. Кулата направи всичко възможно това да се случи и от този ден е тъжна, защото беше изоставена като изписана тетрадка, която не е нужна на никого повече. Обещанията на принцесата, за много добри животни, които да я обитават, не се сбъднаха.

След години в самота, един ден вятърът се завъртя в празното пространство.


- Колко си хубава куличке...

- Но съм самотна... – отговори тя

- Как да променя това? - попита вятъра

- Искам приятели. Но истински. Които да ме обичат както аз тях. Ще им дам закрила и топлина, а в замяна очаквам само вярност.

- Това е лесно куличке. Ще го уредя.


Изминаха години в опити на вятъра да направи кулата щастлива. Първо доведе една маца. Красавицата с пухкава опашка се настани удобно, но рядко общуваше с домакинята си. Най-много да се пошегува с нея след като изпиеше два рома. Котарачка желаеше само закрила и да й се пее докато заспива. Един ден просто си тръгна, без сбогуване. Беше си намерила любим, който обитаваше по-голям дом и я глезеше по цял ден.

След котката дойде мечката. Баба мецана само спеше и малко цапаше, но също не искаше да си общува с кулата. Макар често да плачеше на глас мецана никога не я попита какво се е случило. Един есенен ден обитателката просто не се върна и кулата отново остана сама.

На пролет се появи една катеричка. В началото беше много приказлива и добър слушател, но след като научи всички клюки от гората и тайните на кулата просто спря да и говори. Само я използваше за сън. От време на време като и станеше скучно подхващаше разговор, но след него напускаше веднага. Един ден вятърът без да иска донесе до кулата разговор между катеричката и котката. Двете разказваха коя от коя по-голяма лъжа за общата им приятелка. След това ехо кулата затвори вратите си за винаги.

Не последваха повече опити за приятелства, защото всички бяха в полза на обитателите. Култата така и не откри другарче, което да и даде просто малко внимание. Тя мечтаеше за вярност, но вятъра я предаде. Не само и донесе ехото, но и никога не откри чиста душа, която да желае да споделя. В мъката си тя прогони вихрушко, защото предпочете тишината на гората, която просто я прегръщаше. Макар те никога да не си бяха общували дърветата щом се събудеха през пролетта я галеха с нови листенца и цяло лято бяха до нея.

Тишината и гората останаха единствените дружки на кулата. От време на време гостуваха малки буболечки, които за разлика от по-големите бивши обитатели никога не цапаха, но и не говореха.

Самотната кула продължи да живее и намери щастие в това да бъде себе си, но да не прави компромиси. Тя не позволи никога повече да бъде лъгана и продължава сама да пази въздуха в нея чист.

Днес никой не знае къде се намира, но може би един ден ще да бъде намерена. Легендата завършва с обещанието, че само себеподобни могат да открият този дом, който иска просто чистота.