Кой уби приятелството?

Хубавото вино трупа прах. Но за емоциите се изисква чистота. И все любовта живее, и във виното, и в приятелството

Живеем в ерата на приятелствата. Ежедневно сключваме такива в социалните мрежи. Следваме хора, лайкваме, сърдим се, че те не го правят, коментираме, плащаме за внимание. (Още не съм харчил пари за социални интернет харесвания, но за реални съм пръсвал доста...). В дните с телефон в ръка и обещания, които отдавна нямат никакво покритие като на мобилен оператор в центъра на столицата, забравяме миналото. Казват, че не трябва да се живее с него, но без минало как ще има бъдеще?

Бях млад, наивен и доста глупав. Буквално. Не познавах нищо, а копнеех само за приятели. Дори онова с влюбването не беше на дневен ред. Исках само другарчета. Вярвах, че с тях ще съм истински щастлив. В преследване на мечтата си се запознах с различни хора, които изиграха ключова роля в себеопознаването. В това да се открия и обикна така, както исках те да ме обичат. Преживявах всяка наша случка, емоция и момент. И днес както преди вярвам, че разликата между приятелството и гаджето е една – секс. Да вярваш, гориш, бориш, вълнуваш, страдаш, радваш, споделяш... Взаимно. Живея заради приятелите си. Живея да не съм сам, защото самотата е желана за медитация и излишна в живота. Гаджето е прекрасно, но опасно...

Осъзнавам, че след всяка изминала година едни отношения се затвърждават, а други унищожават. Липсата на взаимност, на споделяне убива всеки зародиш. Днес по-често си говорим зад гърба от колкото в очите. Очакването на другата страна да вземе решение не се нарича съобразяване, а причина за бъдещо каране, че винаги нещата се случват по желание на едната страна. Мнението никога не трябва да е едно, а изслушването и съобразяването е взаимен процес. Има средно положение. Винаги. Само в умирането и раждането няма.

Както в любовта, така и в приятелството има ревност, скандали, спорове, раздели. Но днес хората общуват виртуално. Да, по-бързо е, но е лишено от емоция, от сила на думите, от заряд, който изразява чувства. Чистотата е само в прането. Понякога.

Има една душа, която обичам истински. Много. И точно тази душа винаги намира път към мен когато имам нужда без да го изразявам. Спомням си, че на един мой личен празник избрах тишината, но тя намери начин да прочета стихотворението, което беше написала за мен. Същата тази душа знае, че не прощавам лесно пренебрегването, но е готова да се бори за вниманието ми, защото винаги общувам директно. По същата причина тя ми се обиждаше когато си позволявах забранени дори от закона забавления. Беше готова да се откаже от нас, ако не престана. Днес съм готов да й построя планета, дори да е от мечти, само да не губи спокойствието в усмивката си.

За отношенията с тази вълшебна душа искам да пиша. Книга един ден може да се получи, а от история може да се получи роман, за онова, което тогава ще е само мит, дума, определение без никакво покритие.

Приятелствата с познати и непознати отдавна за унищожили чистота на отношенията. Обичам откритите приятелства, онези, в които не е нужно време, доказване, обяснение. Да се чуеш с емоцията дори след голяма пауза и да споделиш, обмениш, развеселиш. Щастлив съм, че не се срамувам, да се обадя сега и да кажа просто здрасти или пък без излишно мазане да поискам услуга. Защото приятелството е повече от любов. Понякога сексът разваля много, но в общуването само предателството е убиец. А то роди ли се дори само като мисъл, основата е изядена от малките буболечки.

Приятелството. Онази почти изчезнала вид емоция все още някъде съществува. Не е мит от масовите книги, които много издават, никой не купува, но имидж се трупа. То за това се живее. За лайковете виртуално и реално. Другото е просто бакшиш.

Няма да откажа.

Ще създавам и пазя.

Колкото и дълго да търся.

Честно. Така се ражда всичко. И изчезва. Но миналото е за спомени, които подхранват бъдещето да се случва по-красиво.