Новото време на старите лафове, защото пак сме на “Ку*ви сбогом!”, но с по-тежък емоционален багаж

Всеки греши, по много пъти в живота, но силата е, когато има втори шанс. Не говоря за трети или пети, защото тогава става дума за навик, но когато има тъга, струва си да се направи малката крачка, но онази, с която да се се преодолее миналото, а не да се настани трайно в душата.
Аз вярвам в промяната. Тя е възможна, защото лично съм извървял тези първи стъпки. Но истината е, че още съм по този път, а той едва ли ще има край. Да, край има, винаги има, но дали ще е осъзнат? Това ще го разбра, когато стигна до него, а през това време ще се опитам да живея с емоционалния си багаж, който всяка година увеличава своя обем, а това не помага за по-лесното предвижване.
Дойдоха времена, които напомнят на едно далечно минало, което днес пак е настояще, но с леко по-различни Dуми4ки.
Пак сме в положението “Ку*ви сбогом!”, но ако в онези времена авторът на тази “тежка” чалга е посветил творчеството си на казармата, днес само припевът на песента (която специално изслушах отново, за да съм наясно, колко е актуална) може да запази своята смислова подреденост. Да, сега голите снимки в инстаграм са много, разголените фотосесии вече се случват безплатно за да бъде посято семенцето на бъдещото работно положение. Но то такова може и да няма, защото и когато женените портфейли осъзнават, че имат семейства и спадащи приходи, ще пренаредят бъдещето, което изглежда далечно и тъмно, но реалното и буквално на една крачка.
И да, всичко в този живот се повтаря, но с различна мелодия или текст. И ако аз не си науча уроците, няма да мога погаля с перце егото си, които изяжда свободата и я превръща в страхове, които подхранват гладните, слабите и жадните. Силата да се продължи напред с изправена глава (на думи) винаги звучи лесно и красиво, но само онези, които са осъзнали навеждането и могат да приемат килограмите на емоциите в душата.
А всички ние искаме любов…
Старото винаги ще бъде новото утре, без значение колко се е променил животът. Емоционалният багаж лесно може да бъде изоставен на някоя гара, но той не изчезва. Както парите не се губят, така и миналото няма как да бъде изтрито. То просто трябва да бъде прието. Всеки ден се опитвам да убивам по един човешки глас в главата си, които ме спира да продължа напред. Онова, което прави удивилната да изглежда огромна и ярко червена не са хора, а самият аз, защото в природата нито едно животно не се вълнува от последствията на собствените си избори. То се учи от грешките си и става по-силно, а в крайна сметка животните обичат най-чисто и истински. Те не мерят емоциите в количество, те ги изживяват сега и веднага, а после продължават напред към следващата си спирка.
Характерът не е постоянна величина.
Не бива да си мислим, че е нужно цял живот да следваме правилото “хората очакват това от теб”. Оглеждането в огледалото от сверяване на часовник се е превърнало в закономерност, която унищожава личното Аз. Човек може да се променя. Става бавно, никога не приключва и не е нужно цял живот да обичам торта Гараш, когато просто мога да обичам сладкото, което вече се е превърнало в алергия, но въпреки дискомфорта аз не се отказвам от любимото блокче шоколад. Просто е по-различно като производство, но това не означава че съм се променил. Ооо, точно това означава, не е същото като преди, просто сега е по-различно. Без захар е.
Още слушам шумна музика, но не живея с нея, защото откривам много повече музика в тишината от всеки висок бас в слушалките. Да, трябва да се променяме, защото небето никога няма същата визия. Всяка секунда то е различно, но винаги е небе. Така се случва и с характера. Полезно е когато вземаме неполезните решения, само тогава те са правилни, защото с опита идва и знанието, което щеше да е хубаво да се запише като информация в харддиска без да има достъп до емоциите.
Да се уча от миналото си и да повтарям старите лафове е смешно, поучително, понякога може и да е смислено, но е вредно, когато миналото и чуждото мнение управляват действията ми. И да, ако сега трябва да се разделя с “ку*вите” в живота си, ще го направя за да мога пак да се върна към тях, евентуално, някога, но преди това може би трябва да открия други сладости на живота, които да ме вкарват в грях и падение, без да се налага да ползвам някой стар емоционален багаж за да се почувствам в комфорт.
Нямам идея кой е решил, че модното е мода, но знам, че оригиналното е просто уникалност, която не следва нито една написана книга…