Роден от думите без смисъл...

Толкова много време мина от последното ми подреждане на думички, за лични чувства, че се родиха толкова нови блогъри, които да събират овации, подмазване и нови интриги за споделяне. Не, не е тъжно от тези ситуации, защото не искам да се превръщам в онези, които си пазят мястото, до което трудно са се докопали и никой повече няма право да сяда на избраната седалка “в рейса”. А той милият автобус всеки ден превозва десетки човеци и не подозира дори, че някой е решил да му бъде собственик, дори на седалката само.

Обичам промените и новите неща, които да ме карат да бъда заземен и реален. Дори когато не ми харесва, защото ме нараняват факти, но е истинско. И по тази причина започнах отново да бъда социален. На местата, които бяха “мои” преди, днес отново стъпвах с девствени крачки, защото се оказах по-непознат и незапознат от “запознатите”. Събиранията и отношенията отново лицемерно прехвърчаха във въздушни целувки, отново масите с хапки бяха звездите на вечерта, но думичките така и не се запознаваха. Избираха маската, която беше изградена от думи, без каквото и да е съдържание.

Преминах през периода, когато исках да променям, защото това с промяната е личен избор, който се прави реално трудно, но на думи е по-лесно от изяждането на вкусен сладолед.

Днес ухажването се е преродило в нападение от вид “защита на личното его”, но когато въздухът е мръсен, няма как да го направя само с желание отново чист. Уча се на приемане на ситуацията, адаптиране и продължаване на крачките по новите различни пътища. Остава ми единствено да търся своето сходно спокойствие, но докато се появи да не се отказвам да се запознавам с новото лицемерно съществуване.
А с думите ще борави всеки, но малцина им се наслаждаваме с буквите преживяваме с енергия.

Едни живеят за лукса, а ние емоционалните за чувствата, които пълнят съня и мечтите с богатства, които не се равняват на нито един скъп портфейл, който един ден се къса. Както отношенията, които ще продължавам да градя, събарям, изгарям, подминавам и преживявам.
И да, ще започна отново да си пиша, защото намирам смисъл в това, особено когато съм роден просто от хвърчащите букви, които може да са неграмотни, но имат душа...