Пороците и смисъла от съществуването им

Повече от десет години не пуша. След две кутии на ден и солидна, безмислено броима, инвестиция се отказах. На първи април 2010, но сериозно и без колебания. Само с едно отклонение, две години след началото, но само на морето и недовършени 3 кутии, като всичките ми срещи през онова лято – болезнено неприключили, но срещани в ресторанти, магазини, на улица и плаж...
Днес дори не паля. Категорично.
От месец не пия алкохол.
Нищо.
Три години без твърдо, а сега и без вино. Бирата е безалкохолна, но и тя скоро ще е в историята, защото газираното подува, а аз съм твърде критичен към себе си.
Татусите се увеличават бавно, но смислено. Не е заради комплименти, а от нужда, причина, значение. Скоро няма да има пети, но съм се научил никога да не се заричам.
Повече от 5 години не посещавам (освен с едни малки изключения, преди да се запозная с обичта...) клубове, където “сериозната връзка за една нощ” е сигурно присъствие на бара... Изгубих някъде причината да се обличам с новите дрехи в малките часове, защото днес познавам истинското значение на обич, а то е равно на спокойствие и мир. На споделеност, без напрежение. На една сходна енергия събрана от различни характери. И към дрехите загубих страст. Купувам рядко, от малки магазини, защото огромните търговски центрове ме задушават и заразяват с нечистотии. Все пак тези места за разходка ги отказвам при избора на свободен парк сутрин или вечер. През останалото време и той вече е търговска зона от царевица, бира, пици и забавления за малки сладури, които плачат след поредния отказ. А в парка тоалетната е левче, а в мола е безплатна. (Това нямам идея защо го констатирах.)
Това са ми пороците днес, а според познати – съм се отказал от всичко грешно и за какво живея? В началото реагирах споделено и се замислих – ама наистина, аз за какво живея? После се осъзнах и върнах в реалното, защото новото често губи първата битка със старите навици. Но само първата...
Истината е, че не мога да сравня една спокойна вечеря без напитки, продължила с наргиле или омазване, което кара сетивата ми да изключат и да бъда макар за малко и фалшиво, но на друга планета. Не мога да сравня и първата крачка в тихите алеи на парка. Сутрин, когато тревата е мокра, въздухът хубав, времето прохладно. И това усещане се случва, защото главата ми е била чиста през изминалата вечер.
Да, това са моите пороци днес, на 35. Несравнимо е усещането от дълга разходка на тишина. Няма да я заменя за нито една бутилка от любимите ми напитки.
Но не отричам и старите пороци. Просто приемам, че с годините насищането променя и води до нови смислени избори. Защото съм изпил достатъчно, шмъркал задоволително, спал с избрани от мен – да, непреброено. И няма как да се отрека, зачеркна или забравя миналото. Точно то, което ражда новото начало и новите пороци. И когато осъзная, че порокът цигара се е превърнал в дишане дава повече смисъл на днес, макар и вчера да съм се къпал в хубави емоции. В крайна сметка след всеки купон трябва да се почисти. Както се чисти и след старите връзки, които от емоции са се превърнали в пороци, но идва онзи ден, в който наистина всичко е минало и няма нужда от дразнене и подливане на вода с думи и действия. Просто сме по-големи, а както дървото става по-високо, така и пътя с новите навици се променя.
Без отричане, но с приемане се радвам на пороците, които карат душата ми да забрави онова, което живеем с избор или не...