Нещастието на фалшивата усмивка

През последните години позитивното налагане на мисли създаде поколение, а с него - характер, който е бил заспал от самото си раждане. Само в някои държави се бе събудил от желание за контрол, но днес “позитивното” управлява, продава и контролира наравно със секса. Наблюдавам как хората, които от събуждането си мислят негативно, проповядват заучени фрази с красива окраска в социалните мрежи, по цял ден цитират чужди думи и обясняват, че са над всичко и само плюс е важен, но вечер истината започва да живее и се крие зад обвинения насочени към други – далечни от тях създания. Това движение и начин на живот роди една усмивка, която дори се предлага като екстра от хирурзите, които я създават наравно с големите балкони - горе и долу. Фалшивата усмивка, която продава, появява се на всяко лице и оставя неясно впечатление живее наравно с поведението и лъжливото.
Факт е, че съм бил жертва на това движение. Включително аз го проповядвах в един прекрасен период от живота си. И понеже това е мой блог ще бъда искрен – няколко пъти съм преживявал подобен период. И днес понякога се усмихвам, защото се очаква от мен, а след подобно свиване на устни - посока към слънцето – замръзвам. Дори вече не реагирам отрицателно след финала на комуникацията. Факт е, че все по-рядко изнасилвам устните си мускули, защото си забранявам да бъда очакван, да съм жертва по цял ден на системата, която създава клонинги и убива оригинали. Тъжната изкуствена усмивка осъзнавам, че ражда повече нещастие, от колкото би се генерирало, ако просто я нямаше. Защото смисъла на позитивното е в осъзнаването, а не в налагането. Човек може да се ограничава да не пуши, пие, да не се ядосва. Но да се усмихваш на човек или ситуация, защото е модерно – това е нещастие. Това действие ражда повече негативно.
Обичам да се оглеждам в природата, в животните, в онова, над което човек няма контрол. И откривам, че няма животно, което да се усмихва и после хапе. Няма дърво, което след цъфтеж да съхне, вместо да ражда плодове. Няма слънце, което да не зарежда с енергия. И както пролетния слънчо ражда мечти, така летния може да ги изгори, защото до плюс има минус. Винаги, но трябва да се търси равновесие.
Познавам много хора, които се крият зад положителен имидж, но зад него има тъмни кръгове, хиляди не отговорени въпроси тонове думи, които замърсяват не само тях, но и онези, които ги е страх да си ги помислят. Изцапаните букви често излизат на автостоп и се качват по объркани енергии, които бързо се дават на лесното.
Когато прахта се избърше, само след ден идва нова, но по-лесно друг да го прави и така винаги е чисто, без ядосване и физическо упражнение.
Обичам позитивното и смисленото, но това не е причина да изричам и негативни думи, когато се появяват, защото не трябва да ги задържам в мен... Премълчаването и неизчистването ражда проблеми, често здравословни. Но пречистването не ме прави такъв, за какъвто ме говорят. То ме прави истински и себе си, а не онзи, които другите искат да бъда.
Докато не нарушавам природните закони, аз живея в емоционална свобода. Това се отнася и за теб. Трудно е да не се поглеждаш в чуждото огледало, но в моментите на действие си припомни – имаш право на избор. Посока с пръст, лъжлив положителен пример, поредната лекция и много други негативни ще се крият зад образи, които са се родили от онези книги, които ни учат как да живеем. Не ги отричам, но се вдъхновявам от свободните, истински личности, които оценяват красивото докато плуват реалното, облечено в дантела.
И когато не се усмихвам – просто има причина това да не се случва, но след всяко обвинение има защита – обяснение... Нека съдът почива понякога.