Аз съм емоционален вампир

01.04.2011

Няма никаква шега в живота ми!

Днес всички се забавляват с шегите си. Хубаво е когато хората си намират повод за усмивки, защото обикновено гледаме едни нацупени муцуни. Лицемерието също намалява драстично в поведението на всички. Първи април е много хубав празник, остава и нещо комерсиално да има в него. Защо да не си продаваме шегите? Или пък всички да се обличаме във фанелки с усмивки. За да не хаби време в излишни емоции - сочиш принта и и това е единствената реакция, на онова, което си прочел или преживял.

Днес е хубав ден. Първи април. Емоции, слънце, космат задник, който наруши спокойствието ми по време на обичайното обедно кафе в НДК. Интересен ден, изпълнен с няколко кратки, уж празнични разговори, но с много дълбоко съдържание. В един от поредните мини диалози продължаващи секунди бях определен като емоционален вампир. Хареса ми и веднага го споделих във фейсбук. После почнах да мисля, колко истина има в това или е просто поредния поздрав за първи април.

Започнах да тълкувам всяка една от двете думи.

ЕМОЦИОНАЛЕН – такъв съм и не го крия. Понякога повече излишно, от колкото полезно. Ако е професионално – викам, казвам немислими неща, полудявам, качвам кръвно, може и да ревна. Да! РеФФФтуня и не се прави, че не го правиш и ти. Ама се криеш от себе си, защото си ВЕЛИКА личност. В личния живот полудявам. Ако хлътна – извършвам хиляда глупости за да проваля всичко. Ако се влюбят в мен се чудя как да се измъкна по терлици за да няма излишни сълзи, защото аз не мога така...

И винаги много емоции, много мисли в моята глава, които обикновено засягат мен и никой друг.

Като изчезнат емоциите се оказва, че всичко над 10% е било излишно, защото другата страна е лишена от тях. Можело е да мина и с малко, ама нали аз съм си аз. Емоционален.

ВАМПИРи казват че нямало, но енергийни – има. Познавам такива хора. След всяка тяхна усмивка се чувствам като парцал. Просто това са много силни личности, които се хранят по този начин. Не ги виня, това е дар, който използват умело и те никога не са за съжаление. Проблемът е аз какъв вампир съм. От чуждата енергия не мога да взема. Не успявам, по-скоро дарявам. Но това е обратно на вампира. Ама ангел не съм, защото съм грешник.

Има нещо вампирско в душата ми.

Има една група от човеци, които се вълнуват от живота ми. Какво точно правя, с кого се виждам, ще напускам ли, ще започвам ли, какво съм коментирал, защо се усмихвам, защо пълнения, защо отслабвам, с кого спя, кой ме уреди, как се набутах там да влезя. Просто те винаги сравняват своя път с този на другите, в случая с моя. Но защо? Няма нужда. Преди се натоварвах, но вече не ми дреме дори. Понякога само се смея, защото е ужасно наивно да си мислиш, че ти като си “п.” всички са “п.”

Ако има нещо вампирско в това... Казвали са ми че има хора, които съм ги накарал да ме обичат. Ама това не става насила, с магия или нещо друго. Поне не ги разбирам. И какво съм виновен? Не говоря за връзки, които са приключили, а за чисто платонични истории, които са нямали личен контакт. И аз полудявам като гледам филм с Джулия Р., но не си изплавам очите по нея.

Ама защо съм вампир? Сега ще попитам отново лицето, което ме обвини в това...

Докато чакам отговора на този сложен въпрос колежка от гилдията така ме върза, че не мога да повярвам. Тя просто не знаеше, че прилага реална тактика (а не измислина, каквато е била за нея) и за това ме превърна в шаранче. Чак сърцето ми изтръпна, но се зарадвах като ми каза “Честит първи април!” Споделям го, защото не мога да повярвам, че се вързах, но е сладко. Замислям се, че хората предпочитат да няма изненади в живота им, за да няма от онези емоции, които карат стомаха да се свие, за секунда да те заболи глава, всичко да ти изтръпне и после да разбереш, че е просто шега. Ама това са емоции, които ни карат да се чувстваме живи. Хора... Стига сме били стерилни и лишени от ... Благодаря ти мила моя, че ме накара да се стресна до смърт и после да се усмихна.

“ligav egoist, koiot se starae da e centyr na vnimanieto i 4esto dr okolo nego stavat jertvi :D” Това е отговора за вампирското в мен. Егоист – да, лигав – да, не се старая да съм център на внимание, защото понякога се получава, друг път не. Зависи от настроението ми, компанията, атмосферата.

Бих се радвал, ако наистина съм емоционален вампир. Харесвам вампирите, защото те обикновено имат цел и я гонят до край. Аз лично не мога да съм вампир, защото все премислям действията си, но не и думите си, а вампирите не мислят изобщо. Директен съм. Може би съм словесен вампир. Тогава нищо не обмислям.

Важното е да съм нещо, защото може и да съм едно нищо. Представяте ли си да ви кажат, че сте нищо. Дори за отпадък не ставате. Това е ужасно. Все едно не си жив. Ако си нещо, което не харесваш – може да се промениш. Аз го направих и го правя, важно е да знам защо и как. А аз знам. Все пак вече съм на зряла възраст. И нека сме наясно – когато се минат 40 може да се използва “остарявам”, до тогава още зреем. После ще берем плодовете...

И на финал – не съм се разсърдил на определението, че съм емоционален вампир, че съм егоист и т.н. Лъжата боли повече, истината се приема. И не е срамно, защото ако осъзнаваш какъв си е добре, проблем е ако не признаваш пред себе си какво си...