Как да разберем селяните?

23.06.2011
Човек се обижда от действията, не от съдбата си



Никога не съм крил, че произлизам от малко градче, но известно. Наскоро научих, че Севлиево вече не е 30 000, а по-малко от 20 000. Родният ми град все още е красиво място, но за съжаление си остава малък във всеки един смисъл на думата. Не се срамувам от произхода си, защото никой не избира родния край, семейството си, близките си. Човек може да се срамува само когато прави личен избор. Нещо, което много хора не разбират. Важно е какво си направил, а не какво съдбата ти е дала. Аз от нищо не се срамувам!
Днес имах интересен спор с една селянка. Може да е гражданка, дори столичанка, но е пълна селянка. Защото се държи като такава. Ходи по събития за подаръци, търси авантата, държи всички да знаят всичките и състояния и мрази по-добрите от нея. Не на последно място говори с усмивка когато човекът е пред нея, а после злослови зад гърба му. Селянка.
Кога градът се препълни с такова население? Кога тези хора започнаха да окупират професионалните столчета? Незаслужено.
Къде е проблемът и защо се занимавам с това?
Скоро ставам на 30 и не спирам да размишлявам. Днес темата е личното израстване. Много е хубаво когато човек се надгражда сам и го съзнава и търси новите пътища. Смятам че е чудесно когато един човек може да даде реалната си самооценка за това, което е и иска да бъде. Селянинът иска да е навсякъде. Гражданинът знае къде му е мястото. Не е важно да стоиш на висок стол, да имаш кабинет, да получаваш облаги. Важно е какво вътрешно самочувствие имаш за своето израстване. Работата на чистач не те прави специалист по чистотата. Специалистът трябва да има организаторски умения. Да може да лавира и вместо да репчи на подчинените си да ги стимулира с уважение, а те да му отговарят със същото. Работата на началник не означава да издаваш команди и да правиш забележки. Човек трябва да го носи в себе си. Ако не го носи, поне да се научи.
Селяните са навсякъде и окупират с мързела си нашия бизнес. Така му създават “добро” име и все повече неуважение. За другите не знам, защото вече 10 години все това работя. Като опитам друг бизнес тогава ще знам.
Гледам ги едни млади, недодялани. Или стари и недоеб... Едни такива дебели и грозни. Всички сме били дебели, но приказките за отслабване се нуждаят от действия. Аз се старая колкото мога, другите да престанат да се оплакват докато нагъват кебапчета.
Спомням си една от причините защо напуснах Севлиево. Освен, че исках да уча, да се развивам исках и да усетя атмосферата на големия град. Преди едно десетилетие в София хората се забавляваха. Всяка вечер купонът беше на макс. Хората танцуваха и усмихваха в клубовете, един на друг. Толкова се впечатлявах, че никой не те наблюдава, не те обсъжда, не коментира... Днес дори те снимат за резил и те пускат в нета за да събереш нежелани овации. И това е навсякъде. И това е селянията.
Държи ли ме още ядът на тази жена лишена от доброта?
Малко. Но защото се ядосваме, когато не си струва? Явно нещо и липсва на тази госпожа, след като се заяжда и дава оценка. Често притъпявам такива мисли с други – аз вече не съм дете и това съм аз. Харесва ми по този начин да живея. Поне съм истински. Самоконтролът е хубаво нещо, но не бих се правил на нещо, което не съм. Аз не сменям тона си когато говоря служебно по телефона. Той винаги е един. Не се прехласвам, когато не го чувствам. Не търся одобрение от непознати. Това съм аз.
Смятам, че всеки гражданин трябва да може да има реална самооценка за това, което е. И с минусите. Ооооо, знам си ГОСПОЖО, но ти определено не си ги знаеш. Човек не бива да парадира, че разбира от сладолед, само защото обича да го яде. Когато си някъде не означава, че там ти е мястото. Чиста проба случайност.
На финал искам да си споделя нещо за рождения ден. Тази година реших да е коктейл. Поканих хора, които много харесвам. Понеже приключвам с цяло десетилетие, от което съм много доволен прецених, че искам да посрещна за няколко часа онези личности, които да са около мен следващите години. Не тези, които бяха. За това им подготвих специална изненада. Надявам се да я приемат, защото я подготвям от много време. И спестявам за нея... И тази изненада не е очевидна...
Не искам никого да обидя, но все пак става дума за моя личен празник, не професионален.

Благодаря!
И на селянката, че ме накара за пореден път да се почувствам гражданин. Не става въпрос за възпитание, защото всичко това с тези детски истории е толкова относително... Знаете го много добре! Цял живот примерна ученичка, накрая наркоманка.
Моите 30 са от всичко по малко. А следващите?