Живот на менте или да изхвърлим боклука

Измина повече от година. Време, в което имах документ, че съм журналист, опитвах се да стана и монтажист, но преди всичко продължавам да бъда себе си, да следвам пътя си и да помагам, когато някой поиска. И да, времето вместо да се подобрява, става по-лошо и безсмислено. Професията, вместо да се развива, както аз се опитвам, тя у нас отдавна е отстреляна, а “банката с плазма” вече е на привършване. Това ме смачква, докато се опитвам да намеря начин, как да вървя напред, въпреки че се уча всеки ден на нови неща за да пада нивото...
Ментето, което копира текстове, от он лайн на хартия, за да се перчи, че знае всичко дори не е разбрало изненадващия избор - Венета заменя Лозанова. Решение, което дори нямам думи да си обясня. Нито защо е предложено, нито защо е прието... Да, това е обикновена клюка, която нито един светски журналист не посмя да напише или научи (докато от bTV не го разпространиха), защото е по-лесно да се копират постове и снимки, които отдавна са събрали хиляди лайкове. “Сърчица и палци”, които не се равняват на броя на “най-четените” продажби, които често са кратно на интернет следачите.
И докато интернет носи присъдата си за стрелбата срещу печата, малцина останахме с усещането, че личното его и непрофесионализъм ни направиха заплатите смешни, а работните места – кът. Срамувам се от подобни хора наричащи себе си специалисти. И не се срамувам от жълтата преса, защото тя отдавна съществува, в нея работят опитни, а не опитващи се, а онези, които се правят на праведни ги е страх да съобщят почти месец, че Цветелина Янева се радва на син, кръстен на баща му. И пак аз събрах буквите, а после преписвачите, мрънкащи, че им е скучно, ще продължават да правят професията – менте, защото просто не им се работи, без значение, че отдавна беше времето на фалшивите високи доходи. Миньорите, също са ниско платени, но не играят карти под земята по цял ден...
И докато ме храните с думи, за секунда помислете – храната от подкупи по 20 или 200 лева ще секне... Горд съм, че нито си легнах (макар един хапещ с думи човек да твърди друга версия, а за заплахите му дори няма да отделя и ред), нито приех плик през тези 16 години и точно този факт, дразни много народа определящ се като гилдия. Копирани хора, с нереално самочувствие и парфюмирани от его, което не обслужва публиката...

Скоро прекарах няколко дни на кораба на Грийнпийс, с човеци, отказали се от себе си и отдали се на мисия, която не им носи доходи, а само временна прехрана и подслон. Доброволците се занимават с почистването на мръсотията, изследват морета и океани, образоват такива като мен, че отдавна ядем пластмаса, защото тя от години се съдържа в храната, но никой не го съобщава. Морето я разбива на микрочастици и тя доказано е забелязана в морската сол, дарове и риба... Мълчим, както мълчим, че работим с професионалисти. Седнали, събрали два реда, преписали интернет и наричат себе “най-добрите”. Добър си, когато наистина имаш информация, следваш правила и разбира се създаваш, а не копираш. И до днес определени хора, част, от които са ме молили за интервю, а днес се молят на тях да им вземат. Същите те избират лесното – да откраднем идеята, но дори не я развиват, защото не я разбират. Не страдам, че ме копират, боли ме, че живея в мръсотия, която няма как да почистя или поне освежа, защото все пак повече години от моя живот се е събирала...
Последните 14 години, след като платих цената за началото си (през едни други 2 по 12 месеца), работя за да съобщавам реалната информация от лайфстайл живота. Уча се от онези, които продават в големи тиражи, радват се на огромна аудитория и следвам миризмата на истинската светска журналистика. Не се вдъхновявам на местно ниво, защото това наистина е жалко. Да, докато случайно на обяд узнавам, че скоро екс Гущерова и Енджи вероятно ще живеят в една стая по телевизора, други се рекламират с уникално, ексклузивно, но копирано интернет съдържание.
Дори да се откажа и битката срещу некадърното незадоволено его, поръчващо гадости срещу мен, продължи, няма да спра да казвам истината, без да се срамувам от миналото, но с гордост от моите 16 столични години. Да споря с хората, че някои годежи са еФтин театър, че други хора са наистина щастливи и разбира се – да уважавам труда на професионалистите и талантливите. Защото шоубизнесът е рокли и бижута, но сред десетките неясни хиляди левове има и други истории. Има съдържание.
Днес лесно се стига до славата, но когато тя е без съдържание и зад нея прозират плътските предложения е важно да се знае - те са до време, защото винаги утре ще има ново 18 годишно... А момчето на поръчка си тръгва с таксата...
На любовта пари не са й нужни. Аз я изживявам на 100%, дори в дните без нито лев в джоба, но с природно самочувствие, че съм милионер.

И макар днес да изпитвам болка, че хората около мен помагат на смъртта да дойде по-бързо, и се заблуждават, че друг им е виновен, аз ще продължа да бъда себе и да провокирам у другите въпроса: “Ама какво му става на този? Той е толкова странен... Кой го издържа? Той е такъв боклук...”
За мое спокойствие, вече не пия, за да не намеря утеха във водката, но помагам, когато човек си поиска. Често хората искат да ме припознават в собствения си живот, обвинения или определения, но аз наистина съм главен редактор, рейки мастер и понякога масажист (дипломиран от НСА), защото да помагаш е смислено. Авантата отдавна позволих на други да я притежават.

Енергията е във всичко, а природния закон – дай това, което искаш да получиш и днес ще е моя смисъл. Казвам истината, защото ми се живее в оригинал, а не менте, което си боядисва, удължава, променя изкуствено косата, прави се на праведно същество, докато си ляга с или за пари. Играе го духовно, докато е готово на всичко за слава... А журналистите имитират дейност, а в един минал свят просто намирахме информация...
И на финал още една истински ексклузивна новина – един телевизионен водещ чака дете. КОЙ е той?
Хайде, време е дупетата да направят гимнастика, докато телефона се използва за обмен на думички...

Аз ще продължава да почиствам. Поне около себе си...