В търсене на любовта из интернет...
03.10.2011
... открих всичко друго, но не и нея!
Толкова е трудно да започна да пиша. Хиляди изречения се въртят в главата ми, a усещам, че концептуално съм много объркан. Искам да разкажа за един социален експеримент, който приключи вчера, а продължи цял месец (31, а не 30 дни). Много интересни неща преживях докато изучавах за пореден път живота си, но това, което днес цял ден гърми в ушите ми направо ме изнервя. Сватбата на годината! – Николета и Валери. Всички получили покани се скъсват от хвалене в интернет, а аз се чудя коя точно е сватбата на годината. Тази, която се проведе през изминалия уикенд, на тайно място и без излишен медиен шум? Тази, която се проведе преди месец и нещо, а на нея присъстваха само богатите – семейство Гергови? Изобщо сватбите на годината се оказаха много, но тази на Божинови със сигурност ще бъде най-скандалната – на годината! За това ще помогнат и Алисия и Ники Михайлов, които в същото време ще разказват за връзката си по Нова телевизия. Едните се женят, другите си признават. Сигурно на тържеството ще има телевизор, който ще предава какво се случва при Съпругите, а пък през това време другата двойка стриктно ще бъде уведомявана с sms-какво се случва... Познавайки част от замесените в цялата бъркотия няма да се изненадам, ако позная. Историята наистина е отчаяна, а аз нямам никакво желание да я коментирам. Заради миналото, болката и настоящето... Скандалът, медийните изяви и циркът си остават в интернет, но любовта – тя се чувства, а не се демонстрира. Тя е усещане, което е хубаво да го познават хората и да го изживяват.
Цял месец изкарах в един сайт за запознанства. Той уж има някаква социална мисия, но е толкова комерсиален, че мисията е печалба, а не социална. За всичко трябва да плащаш иначе не може да ползваш. Инвестирах начален капитал от 5 лева, а се оказа, че за да ползвам всичките услуги ще трябва още да платя. А за някои – никога няма да имам права.
Благодарение на една несериозна свалка разбрах, че профилът ми съществувал от 2007г. ( но за това след малко!) Истината е, че случайно разбрах за регистрацията си след почистване на една стара поща. (Мислех си, че съм изтрил всички стари регистрации, защото не крия, че имах такива...) Така започна целият експеримент. Осъзнах за един месец, че хората, които киснат в социалната мрежа са едни и същи, търсят едно и също, и лъжат по един и същи начин. За 31 дни имах само едно интимно преживяване само веднъж и то случайно. Бях сигурен, че въпросната вечер това ще се случи и попаднах на позната физиономия. Няма нищо случайно. За съжаление не се получи както трябваше, защото имаше едно притеснение, което провали всичко. За лошият финал и липсата на втори опит съм си виновен аз, защото разказах за експеримента си. Последваха няколко иронични изказвания във времето, което развали новосъздалите се отношения. Все пак беше приятно, честно!
Оказва се, че хората в интернет живеят под фалшив образ, а твърдят, че са истински. Няколко пъти бях убеждаван, че в истински и чисти отношения, а попадах само на ментета. Дали от измисления си образ или пък от десетките разочарования хората бяха такива каквито отричаха. Тук е мястото да поясня, че аз през цялото време се забавлявах и не мислех за крайна цел. Знаех само, че времето ми за престой е преброено, а какво ще се случи е съдба. Не съм си играл, не съм го приемал като ангажимент или да съм мислел над случващото се...
Много преди да започна този експеримент преживях нещо наистина впечатляващо. Съдбата ме среща с нещо нереално. Такова си остана, защото все някой решаваше вместо мен или мислеше вместо мен. Така и не се случи това, което очаквах, защото любовта и отношенията се оказаха, че си имат правила, които аз не познавам. Не може да се разчита на импулсивност, на сблъсък на енергии, на химия... Прецених, че няма какво повече да инвестирам в тези отношения, за това ги спрях.
Историята се повтори и в интернет. Най-лошото е, че и двата пъти разговорите бяха забавни и свободни – което не ми се случва често. Но всичко опираше до това нещата да се развиват по строго определени правила. Аз нямах право на желания и чувства.
Един „контакт”, който ще запомня от този експеримент. По желание на субекта трябваше доста да се опознаем, за да се видим реално. През това време се оказа, че знам нереално име, нереална възраст, нищо реално освен един телефонен номер, на който аз се обаждах. Аз обаче бях проучен като за разследване. Така разбрах, че имам някаква информация публикувана в профила, за която не знам. Разбрах, че близо 4 години имам профил, припомниха как съм танцувал по клубовете (сега го правя рядко) и не на последно място, че някога бях „звезда”! До лична среща не се стигна. Два пъти давах обещание да съдействам с автомобила си за пренасяне на багаж и така да използваме случая да се запознаем. И двата пъти ударих на камък. Особено втория, когато телефонът не работеше.
Убедих се, че в мрежата живеят наистина виртуални хора, които се крият зад някакви маски и следват строго определени правила, които имат право да нарушават така както им е удобно.
Хубавото на този експеримент е, че отрих ново приятелство. Всичко започна със свалка, после се оказа, че неусетно моята виртуална половинка влиза в доста сериозна връзка без да го осъзнава. Любовта е чукала на вратата. Само някой е трябвало да я отвори. Толкова красиво, истинско и вълшебно. Но любовта се е родила от реални отношения, а не от нереални срещи.
Като цяло забавлението изчезна още след първите 10 дни. След това влизането ми в сайта се раздери, пропусках цели дни, а престоят се намали до час-два.
Няма да ви разказвам за камерите на живо. Хора правят секс, мастурбират, пият, танцуват, спят на живо и какво ли още не. Разбиха ме възрастните дами с големи деколтета, които гледат малки момченца, които се възбуждат пред и от тях. Дори го демонстрират, а те се радват. Ужасно гнусна ситуация. Но проблемът е в мен, не в тях. Просто не трябваше да ги гледам. Щях да повърна след всичко видяно.
Интернет е прекрасно място за развиване на фантазии и живот в измислен свят. А преди не беше така...
Сега се сещам, че последната ми връзка започна в сайт за запознанства. Не помня дали беше в този или друг, защото началото беше преди 5 години. Първият път не потръгна, но вторият шанс започна от реална комуникация. Реално и приключи, защото така е трябвало да стане.
Последните дни в сайта не получавах никакви писма. За цял месец профилът ми беше разгледан 821 пъти. Два дни преди да го изтрия, с което сложих край на всичко се „запознах” с личности, които вече ги познавах. Истината е, че се познавахме отдавна и виртуалните ми срещи с тях бяха в един и същи ден. За съжаление става въпрос за хора, които по нищо не отстъпваха на онези, които „срещнах” през последните 28-29 дни.
Експериментът свърши, имах две нови писма, но не можех да им отговоря, защото от социалната мрежа искаха да си платя.
Сега отново съм на финалната права, но без социалната мрежа. Дори мисля да лиша от своето присъствие и най-голямата – facebook. Нямам нужда от интернет за да се запознавам с личности, които се крият дори от себе си. В реалната ситуация поне усещам енергията на хората, макар и те да крият своето истинско аз. И без това през последните месеци чувах повече лъжи от колкото истини...
Все пак всичко приключи и с усмихнат край – инвестирам в едно приятелство, което се надявам да се случи, защото истинските хората в тази държава са малко и срещнем ли такива трябва да ги пазим до себе си.
И за да не звуча негативно ще завърша заради себе си със спомени от истинския си живот: Р. и. Д. се намериха в интернет. Страхотната фотографка В. Каймаканова също намери в мрежата своето момче. Има и още няколко примера, но те ще си останат в тайна. Все пак открит, открит, но не гол, нали...
Вярвам в съдбата и в това, че човек ще срещне половинката си когато му е писано. Само трябва да я познае!
P.S. В тази песен се пее за истинската любов, истинските отношения, за истината. Аз съм и ще си остана истински!!! Няма значение какво мислиш за това, аз така живея чисто и очаквам винаги същото от хората срещу мен. Моля, покажи ми първо сърцето си, после всичко останало...
... открих всичко друго, но не и нея!
Толкова е трудно да започна да пиша. Хиляди изречения се въртят в главата ми, a усещам, че концептуално съм много объркан. Искам да разкажа за един социален експеримент, който приключи вчера, а продължи цял месец (31, а не 30 дни). Много интересни неща преживях докато изучавах за пореден път живота си, но това, което днес цял ден гърми в ушите ми направо ме изнервя. Сватбата на годината! – Николета и Валери. Всички получили покани се скъсват от хвалене в интернет, а аз се чудя коя точно е сватбата на годината. Тази, която се проведе през изминалия уикенд, на тайно място и без излишен медиен шум? Тази, която се проведе преди месец и нещо, а на нея присъстваха само богатите – семейство Гергови? Изобщо сватбите на годината се оказаха много, но тази на Божинови със сигурност ще бъде най-скандалната – на годината! За това ще помогнат и Алисия и Ники Михайлов, които в същото време ще разказват за връзката си по Нова телевизия. Едните се женят, другите си признават. Сигурно на тържеството ще има телевизор, който ще предава какво се случва при Съпругите, а пък през това време другата двойка стриктно ще бъде уведомявана с sms-какво се случва... Познавайки част от замесените в цялата бъркотия няма да се изненадам, ако позная. Историята наистина е отчаяна, а аз нямам никакво желание да я коментирам. Заради миналото, болката и настоящето... Скандалът, медийните изяви и циркът си остават в интернет, но любовта – тя се чувства, а не се демонстрира. Тя е усещане, което е хубаво да го познават хората и да го изживяват.
Цял месец изкарах в един сайт за запознанства. Той уж има някаква социална мисия, но е толкова комерсиален, че мисията е печалба, а не социална. За всичко трябва да плащаш иначе не може да ползваш. Инвестирах начален капитал от 5 лева, а се оказа, че за да ползвам всичките услуги ще трябва още да платя. А за някои – никога няма да имам права.
Благодарение на една несериозна свалка разбрах, че профилът ми съществувал от 2007г. ( но за това след малко!) Истината е, че случайно разбрах за регистрацията си след почистване на една стара поща. (Мислех си, че съм изтрил всички стари регистрации, защото не крия, че имах такива...) Така започна целият експеримент. Осъзнах за един месец, че хората, които киснат в социалната мрежа са едни и същи, търсят едно и също, и лъжат по един и същи начин. За 31 дни имах само едно интимно преживяване само веднъж и то случайно. Бях сигурен, че въпросната вечер това ще се случи и попаднах на позната физиономия. Няма нищо случайно. За съжаление не се получи както трябваше, защото имаше едно притеснение, което провали всичко. За лошият финал и липсата на втори опит съм си виновен аз, защото разказах за експеримента си. Последваха няколко иронични изказвания във времето, което развали новосъздалите се отношения. Все пак беше приятно, честно!
Оказва се, че хората в интернет живеят под фалшив образ, а твърдят, че са истински. Няколко пъти бях убеждаван, че в истински и чисти отношения, а попадах само на ментета. Дали от измисления си образ или пък от десетките разочарования хората бяха такива каквито отричаха. Тук е мястото да поясня, че аз през цялото време се забавлявах и не мислех за крайна цел. Знаех само, че времето ми за престой е преброено, а какво ще се случи е съдба. Не съм си играл, не съм го приемал като ангажимент или да съм мислел над случващото се...
Много преди да започна този експеримент преживях нещо наистина впечатляващо. Съдбата ме среща с нещо нереално. Такова си остана, защото все някой решаваше вместо мен или мислеше вместо мен. Така и не се случи това, което очаквах, защото любовта и отношенията се оказаха, че си имат правила, които аз не познавам. Не може да се разчита на импулсивност, на сблъсък на енергии, на химия... Прецених, че няма какво повече да инвестирам в тези отношения, за това ги спрях.
Историята се повтори и в интернет. Най-лошото е, че и двата пъти разговорите бяха забавни и свободни – което не ми се случва често. Но всичко опираше до това нещата да се развиват по строго определени правила. Аз нямах право на желания и чувства.
Един „контакт”, който ще запомня от този експеримент. По желание на субекта трябваше доста да се опознаем, за да се видим реално. През това време се оказа, че знам нереално име, нереална възраст, нищо реално освен един телефонен номер, на който аз се обаждах. Аз обаче бях проучен като за разследване. Така разбрах, че имам някаква информация публикувана в профила, за която не знам. Разбрах, че близо 4 години имам профил, припомниха как съм танцувал по клубовете (сега го правя рядко) и не на последно място, че някога бях „звезда”! До лична среща не се стигна. Два пъти давах обещание да съдействам с автомобила си за пренасяне на багаж и така да използваме случая да се запознаем. И двата пъти ударих на камък. Особено втория, когато телефонът не работеше.
Убедих се, че в мрежата живеят наистина виртуални хора, които се крият зад някакви маски и следват строго определени правила, които имат право да нарушават така както им е удобно.
Хубавото на този експеримент е, че отрих ново приятелство. Всичко започна със свалка, после се оказа, че неусетно моята виртуална половинка влиза в доста сериозна връзка без да го осъзнава. Любовта е чукала на вратата. Само някой е трябвало да я отвори. Толкова красиво, истинско и вълшебно. Но любовта се е родила от реални отношения, а не от нереални срещи.
Като цяло забавлението изчезна още след първите 10 дни. След това влизането ми в сайта се раздери, пропусках цели дни, а престоят се намали до час-два.
Няма да ви разказвам за камерите на живо. Хора правят секс, мастурбират, пият, танцуват, спят на живо и какво ли още не. Разбиха ме възрастните дами с големи деколтета, които гледат малки момченца, които се възбуждат пред и от тях. Дори го демонстрират, а те се радват. Ужасно гнусна ситуация. Но проблемът е в мен, не в тях. Просто не трябваше да ги гледам. Щях да повърна след всичко видяно.
Интернет е прекрасно място за развиване на фантазии и живот в измислен свят. А преди не беше така...
Сега се сещам, че последната ми връзка започна в сайт за запознанства. Не помня дали беше в този или друг, защото началото беше преди 5 години. Първият път не потръгна, но вторият шанс започна от реална комуникация. Реално и приключи, защото така е трябвало да стане.
Последните дни в сайта не получавах никакви писма. За цял месец профилът ми беше разгледан 821 пъти. Два дни преди да го изтрия, с което сложих край на всичко се „запознах” с личности, които вече ги познавах. Истината е, че се познавахме отдавна и виртуалните ми срещи с тях бяха в един и същи ден. За съжаление става въпрос за хора, които по нищо не отстъпваха на онези, които „срещнах” през последните 28-29 дни.
Експериментът свърши, имах две нови писма, но не можех да им отговоря, защото от социалната мрежа искаха да си платя.
Сега отново съм на финалната права, но без социалната мрежа. Дори мисля да лиша от своето присъствие и най-голямата – facebook. Нямам нужда от интернет за да се запознавам с личности, които се крият дори от себе си. В реалната ситуация поне усещам енергията на хората, макар и те да крият своето истинско аз. И без това през последните месеци чувах повече лъжи от колкото истини...
Все пак всичко приключи и с усмихнат край – инвестирам в едно приятелство, което се надявам да се случи, защото истинските хората в тази държава са малко и срещнем ли такива трябва да ги пазим до себе си.
И за да не звуча негативно ще завърша заради себе си със спомени от истинския си живот: Р. и. Д. се намериха в интернет. Страхотната фотографка В. Каймаканова също намери в мрежата своето момче. Има и още няколко примера, но те ще си останат в тайна. Все пак открит, открит, но не гол, нали...
Вярвам в съдбата и в това, че човек ще срещне половинката си когато му е писано. Само трябва да я познае!
P.S. В тази песен се пее за истинската любов, истинските отношения, за истината. Аз съм и ще си остана истински!!! Няма значение какво мислиш за това, аз така живея чисто и очаквам винаги същото от хората срещу мен. Моля, покажи ми първо сърцето си, после всичко останало...
Коментари
Публикуване на коментар