За любовта – в минало време
15.02.2012
Великото си остава велико, дори когато се превърне в прах
Последните седмици ми липсваше тотално вдъхновение. Тряс! Вратата се затвори и всичко изчезна. Само не разбрах кой точно я бутна портата към моето аз, защото искам да му изкрещя в ухото – ЩАСТЛИВ ЛИ СИ ОТ ТОВА?
Снощи закъсах в непочистена улица. В центъра на София. ЦЕНТЪРА на европейска столица с непочистени улици и тротоари. Помолих минувачите, които вървяха в замръзнала киша след 22.30 да ми помогнат. Строшиха стопа. Само с това помогнаха. И после какво вдъхновение за Трифон Зарезан. Аз празник на влюбените в православния календар не знам да има. Нищо лично към католиците, дори съм любопитен какво правят в църквата си, но защо трябва да им вземаме празниците. Въпреки това бутилка истинско френско шампанско ме стопли малко преди полунощ. Минути след като изпаднах в криза и целият свят ми беше черен. И това след като бях мега усмихнат 5 дни. Първите 5 от месеци насам, в които аз бях онзи, който харесвам в огледалото, и който дразни онези, които съм блокирал във facebook.
Търсех си вдъхновението, защото си го исках. Не за да работя добре, а защото си е мое и трябваше да си се върне при мен. А заедно с него беше изчезнала и любовта. Те двете са свързани. Вървят ръка за ръка в моя тъжен живот. Толкова тъжен, че когато разбера колко са реално прочетените ми статусите се усмихвам. От липсата на много коментари съдя, че никой не се вълнува, но по негативната енергия, която идва към мен разбирам колко съм „обичан“.
Варна е най-прекрасния град. Той е онова място, което събужда душичката ми, което ме кара да се усмихвам и мечтая. А там в центъра на града вече има и райско място, което ме приюти уикенда. Неделната утрин посрещнах в приказната атмосфера на Graffiti Gallery Hotel и научих най-ужасното нещо, което можеше да ми чуят ушите.
Уитни е напуснала този свят.
Артисти като нея се раждат веднъж на 100, не на 1000 години. Талантът, излъчването, емоцията, харизмата… За първи път се разстроих от новината за смърт на известен човек, който не познавам. И тук последва въпросът ЗАЩО? Какво се случва, че един по един Господ прибира уникалните си чада? Дали иска да ни научи на нещо с това, дали ги наказва? И тук се замислям колко звездни българи загубихме за броени седмици…
Боли ме, че никога повече няма да мога да чуя нещо ново от ВЕЛИКАТА, но съм щастлив, че тя оставя много зад гърба си, които ще ни напомня какво правим с живота си. Ще ни учи на любов, ще ни припомня, че имаме сърца, и че никога не трябва да спираме да вярваме - любовта е до нас. Тя не е заключена, тя не е открадната, тя не е загубена. Никой никаква врата не ми е затварял, аз сам я затворих, защото попих от негативната енергия.
На думи е лесно, но наистина е велико да можеш да управляваш живота си. Онзи, който твърди, че го прави или лъже или е дявол. Няма как добрия човек да се справи с болката, която прелива от девет земи в десета.
На скоро получих извинителен sms от човек, който ме бил наранил. Игнорирах думите, но истината е, че ме заболя повече. Болката не се лекува с голи думи, а с действия. Като закъсалата ми кола – колкото повече боксувах, толкова повече затъвах. Силна ръка и воля помагат в такива ситуации.
Искам отново да ми се раждат истории, искам отново да си пиша красиви думи, но любовта сега е сложна. Защото всичко е сложно и в този уж влюбен месец, по-добре е да сме наясно точно какво се случва. Сложните неща ме побъркват и ме карат да бъда тъжен, а не щастлив, дори от малкото щастливи мигове.
Любовта няма минало време. Нея или я има, или не. Но никога в минало време. Ако един човек говори за нея така, значи е жива и трябва да се подхрани с чувства за да се съживи отново. Аз нямам минала любов, всичко е изживяно. А това, което свършва – изчезва. Освен великите дела. Когато създателите им станат на прах, те се превръщат в по-велики и ценени неща. Уитни и всички български покойни големи хора днес ги споменаваме с тъга, но само след няколко години ще им се прекланяме повече от колкото сме го правили приживе! Живеем в ерата на физическата раздяла, но само любовта ще ни свърже с тях завинаги.
Сложно е…
Великото си остава велико, дори когато се превърне в прах
Последните седмици ми липсваше тотално вдъхновение. Тряс! Вратата се затвори и всичко изчезна. Само не разбрах кой точно я бутна портата към моето аз, защото искам да му изкрещя в ухото – ЩАСТЛИВ ЛИ СИ ОТ ТОВА?
Снощи закъсах в непочистена улица. В центъра на София. ЦЕНТЪРА на европейска столица с непочистени улици и тротоари. Помолих минувачите, които вървяха в замръзнала киша след 22.30 да ми помогнат. Строшиха стопа. Само с това помогнаха. И после какво вдъхновение за Трифон Зарезан. Аз празник на влюбените в православния календар не знам да има. Нищо лично към католиците, дори съм любопитен какво правят в църквата си, но защо трябва да им вземаме празниците. Въпреки това бутилка истинско френско шампанско ме стопли малко преди полунощ. Минути след като изпаднах в криза и целият свят ми беше черен. И това след като бях мега усмихнат 5 дни. Първите 5 от месеци насам, в които аз бях онзи, който харесвам в огледалото, и който дразни онези, които съм блокирал във facebook.
Търсех си вдъхновението, защото си го исках. Не за да работя добре, а защото си е мое и трябваше да си се върне при мен. А заедно с него беше изчезнала и любовта. Те двете са свързани. Вървят ръка за ръка в моя тъжен живот. Толкова тъжен, че когато разбера колко са реално прочетените ми статусите се усмихвам. От липсата на много коментари съдя, че никой не се вълнува, но по негативната енергия, която идва към мен разбирам колко съм „обичан“.
Варна е най-прекрасния град. Той е онова място, което събужда душичката ми, което ме кара да се усмихвам и мечтая. А там в центъра на града вече има и райско място, което ме приюти уикенда. Неделната утрин посрещнах в приказната атмосфера на Graffiti Gallery Hotel и научих най-ужасното нещо, което можеше да ми чуят ушите.
Уитни е напуснала този свят.
Артисти като нея се раждат веднъж на 100, не на 1000 години. Талантът, излъчването, емоцията, харизмата… За първи път се разстроих от новината за смърт на известен човек, който не познавам. И тук последва въпросът ЗАЩО? Какво се случва, че един по един Господ прибира уникалните си чада? Дали иска да ни научи на нещо с това, дали ги наказва? И тук се замислям колко звездни българи загубихме за броени седмици…
Боли ме, че никога повече няма да мога да чуя нещо ново от ВЕЛИКАТА, но съм щастлив, че тя оставя много зад гърба си, които ще ни напомня какво правим с живота си. Ще ни учи на любов, ще ни припомня, че имаме сърца, и че никога не трябва да спираме да вярваме - любовта е до нас. Тя не е заключена, тя не е открадната, тя не е загубена. Никой никаква врата не ми е затварял, аз сам я затворих, защото попих от негативната енергия.
На думи е лесно, но наистина е велико да можеш да управляваш живота си. Онзи, който твърди, че го прави или лъже или е дявол. Няма как добрия човек да се справи с болката, която прелива от девет земи в десета.
На скоро получих извинителен sms от човек, който ме бил наранил. Игнорирах думите, но истината е, че ме заболя повече. Болката не се лекува с голи думи, а с действия. Като закъсалата ми кола – колкото повече боксувах, толкова повече затъвах. Силна ръка и воля помагат в такива ситуации.
Искам отново да ми се раждат истории, искам отново да си пиша красиви думи, но любовта сега е сложна. Защото всичко е сложно и в този уж влюбен месец, по-добре е да сме наясно точно какво се случва. Сложните неща ме побъркват и ме карат да бъда тъжен, а не щастлив, дори от малкото щастливи мигове.
Любовта няма минало време. Нея или я има, или не. Но никога в минало време. Ако един човек говори за нея така, значи е жива и трябва да се подхрани с чувства за да се съживи отново. Аз нямам минала любов, всичко е изживяно. А това, което свършва – изчезва. Освен великите дела. Когато създателите им станат на прах, те се превръщат в по-велики и ценени неща. Уитни и всички български покойни големи хора днес ги споменаваме с тъга, но само след няколко години ще им се прекланяме повече от колкото сме го правили приживе! Живеем в ерата на физическата раздяла, но само любовта ще ни свърже с тях завинаги.
Сложно е…
Коментари
Публикуване на коментар