Не/Познатата миризма

16.03.2012
Когато усещаме, но не виждаме

Беше от онези сутрини, в които слънцето гали лицето ми, а аз се радвам на този дълго чакан момент. Макар да бяха само лъчи, те бяха топли като събуждаща се ръка, която докосваше с меката си кожа леконабръчканата ми буза. След това уважаваше с внимание долната ми устна, а когато се заиграва с обичката на ухото ми аз получавам най-красивата целувка. Слънцето тази сутрин замести това, което по право си беше мое, но липсваше. Усмихнах се, защото започваше един прекрасен ден, който даваше заявка за пролет. Онази чаканата, която ще пречисти светът и ще направи хората по-усмихнати, дори и да не са добри.
Слънцето беше нахлуло в дома ми неканено, но добре прието от всички мебели. Дори от банята, която в израз на щастие се леши от една крушка. И тя даде приноса си за топлината, която се беше окупирала уютното жилище.
Отпразнувах красивото начало с душ, който не само изми натрупалата се енергия от горещата нощ. Той промени атмосферата в апартамента. Попивайки капките по лицето си с качулката на халата усетих странна миризма. Една ненатрапчива, но интересна. Трудно беше да определя нейният произход, защото ми беше повече позната, от колкото непозната.
Минути по-късно разделен с топлата хавлия миризмата продължаваше да е около мен. Нито закуската, нито аромата на топъл чай я разсейваха. Тя си беше там като залепена за носа ми. Не ме дразнеше, защото усещането ме караше да се усмихвам, но източникът и беше неизвестен за мен.
Усещах на моменти, че свиквах с миризмата и забравях за нея, но това продължаваше само няколко минути след което се усмихвах отново. Тя си стоеше там, под двете ми ноздри и правеше утрината по-красива, емоционална и топла.
Облякох се, а преди това като всеки ден използвах и парфюм и дезодорант. Този новия е много силен и натрапчив, и обикновено ме пронизва силно сетивата, но не и този път. Обличайки си блузата се усетих, че за първи път не го усетих, защото мозъка ми беше ангажиран с друго – да се радва на нещо забравено, но непознато.
В момента е обяд и предстои отново да хапна здравословно приготвено ястие, което ми помага да отслабвам и живея добре. Интересно ми е дали миризмата му ще разсее онова, което кара вече тялото ми да се вълнува. Новата миризма, която обсеби живота ми вълнува не само носът ми, мозъка ми, а цялото тяло. Докато пиша това и го споделям с компютъра осъзнавам как гърдите ми се изпъват с усмивка и желание. Вълнувам се като дете. Дете, което получава желания подарък, който няма да бъде магичен само за ден, а поне за година. Вълнувам се, защото още не познавам тази миризма, но знам, че тя е някъде там, в пространството и всичко е въпрос на време. Знам, че ще намеря първоизточника, знам, че ще я позная, когато съдбата ни срещне, а до тогава просто ще се радвам на онзи полъх, който невидимото донесе при мен.
Защото те има, защото те заслужавам, защото и ти ме чакаш. Всичко е въпрос на време...
Dochko