От БЛАГОДАРЯ не боли

15.06.2012
„Вие ли сте добрия ден“ попита ме тя…



Всеки човек се е обиждал когато е очаквал благодарност от свършено нещо, но в знак на това получава дълго и усмихнато мълчание. Все едно никога нищо не е било. Това боли, а когато си признаем болежката, може да получим това, което искат да чуят ушите ни, но никога това, което сърцето иска да усети – доброто от думичката БЛАГОДАРЯ. Или е от неудосбство, или от лицемерие, а понякога и това няма… Години наред аз получавах вдигане на рамене, защото така и не бях разбран какво искам. Днес когато съм се лишил от тази комуникация се опитвам да разбера – защо изобщо контактувам с хора, които не могат да кажат от сърце Благодаря?

Сряда сутрин. На бутката за билети в подлеза на „България“ и „Гоце Делчев“.
Аз: Добър ден, един талон, моля.
Любезната дама: Вие ли сте добрия ден?
Аз: Разбира се, при това по-усмихнат от вчера
Любезната дама: Тогава ви пожелавам да сте винаги щастлив.

С усмивка започна горещата сряда и със случка, която няма да забравя. Тази дама, която се е сгушила метър на метър, без климатик, предпочита вместо да се муси на клиентите да им подхвърля положителни реплики и да прави деня им по-красив. В трамвая получих още няколко истински усмивки и благодарности от хора, които избраха мен за да им перфорирам билетчетата, защото им беше трудно да достигнат апаратчето. Замислих се… колко малко усилие трябва за да бъде всичко красиво и приятно.
Вдъхновението ме беше напуснало за повече от месец, но и депресията бе забравила за мен. Макар през последните месеци да си припомних какво е лъжлива любов, аз не преставам да се усмихвам на добрите личности, не човеци. Защото земята ни люлее за да ни подсети, че сме лоши, но морето люлее за да ни припомни, че животът е прекрасен.
Сбъднах една своя мечта. Плавах на яхта в компанията на родните свободни делфини. Много на брой и колоритни като по филмите. Картинка, която не се описва, не се фотографира, тя живее в душата ми. Как минаваха под лодката, показваха се по два, по три, подскачаха за да ни накарат да греем не на 100, а на 1000 процента. Те знаят как да направят човек щастлив и макар да не говорим на един език аз им Благодарих. Плясках и вълнувах.
Наскоро ме попитаха защо върша услуги на хора, които ме нараняват. Аз държа на думата си. Да, ти изчезна след като обеща, че няма да го правиш. Да, ти ме нарани, като ми обеща немислимото. Да, ти ме излъга, но аз съм честен пред себе си. Обещах нещо и си удържах на думата. И това, че няма едно БЛАГОДАРЯ няма да ми навреди, но хората са го казали – непоискано добро не е добро. Въпреки това, аз няма да спра с добрината, защото само тя ме съхранява и ми помага списъкът ми с приятели да се увеличава. А ти колко истински хора имаш в своя? При мен бройката е притеснително висока за рождения ми ден, а апартаментът ми е само 65 квадрата… И въпреки това се радвам, че на тези години има толкова много близки хора около мен. Благодаря ви! Това е за вас, защото ви ОБИЧАМ!