Взехме златен медал в дисциплина обвинение
16.08.2012
Кой ни дава право да съдим някого?
Глава ме заболя от това да чета как сме се провалили на игрите, кой бил виновен, кой кого обвинява и кой ще поеме отговорност. Отговорност за какво? Това не го разбирам. Ние все държим сметка на някого, а на нас никой няма право да ни иска, нали?
В главите на българите са само пари. Нямало, имало, нестигали, били повече, откраднати. Глупости. Да, те са нужни, но не те печелят медалите, а желанието и труда, който полагат състезателите, а те искат от нас едно – подкрепа. Вместо да ги посрещнем с усмивки ние ги замеряме с яйца.
Защо подминаваме успеха на волейболистите?
Защо забравихме какво направи Йовчев? Коя държава участва със състезател като него?
Глупости пиша, по-важно е да се наплюем, защото това го можем. Само не разбрах защо от 1994г никой не търси отговорност на националните футболисти, които наистина получават добри премии, но успехите им липсват от книгата за похвали.
Не, трябва да плюем олимпийците, които са се изложили и изхарчили няколко хилядарки. Да сме наясно, че волейболистите получават десет пъти по-малко от футболистите. Това го чух днес по bTV. Тяхната кариера не е по-дълга от ритачите на топка, които задоволяват нуждите на обезобразени чалгаджийки и други същества. И после олимпийците виновни.
Беснея като чета глупости.
Не искам оправдания, не искам виновни. Виновни сме ние, защото сме малки. Не може да се подкрепяме, да се уважаваме и да се обичаме. Аз не мразя никого, напротив. Обичам още повече Станка, Йовчев, Далаклиев, Ивет, Волейболистите, момичетата на Раева и всички, които отидоха за да се представят. Предполагам всеки е искал медал, но медалите не са за всички. Огънят е за всички, но ние не разбираме какво означава, защото сърцата ни са оковани от злоба. Нали някой друг е изхарчил парите, а не ние...
Чудя се само колко забогатяха спортистите и дали ще джиткат със скъпи возила по Слънчев бряг или ще се приберат в апартаментите си и ще страдат, защото те го преживяват истински, с чувства, а не като нас – със злоба.
Давам златен медал по критичност на всички, които искат обяснение.
Аз не очаквам, защото за мен беше важно, че участвахме с гордо вдигнати глави без излишни скандали. И съм сигурен, че нито един от олимпийците няма да купи нова парцалка на изрусена девойка с равномерно пеене, която после да ореве орталъка, че са я зарязали.
Спомням си, че като ученик на един празник рецитирах едно стихотворение, което сега не ми излиза от главата...
Ако можех да имам едно
магазинче със две полички ,
бих продавал ... познайте какво ?
- Надежда ! Надежда за всички .
"Купете ! С отстъпка за вас !
Всеки трябва надежда да има ! "
И на всеки бих давал аз ,
колкото трябва за трима.
А на тоз , който няма пари
и само отвънка поглежда ,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.
Джани Родари
Не палати, а дворци заслужават нашите олимпийци, защото малцина имат техните умения, дух и желание...
Кой ни дава право да съдим някого?
Глава ме заболя от това да чета как сме се провалили на игрите, кой бил виновен, кой кого обвинява и кой ще поеме отговорност. Отговорност за какво? Това не го разбирам. Ние все държим сметка на някого, а на нас никой няма право да ни иска, нали?
В главите на българите са само пари. Нямало, имало, нестигали, били повече, откраднати. Глупости. Да, те са нужни, но не те печелят медалите, а желанието и труда, който полагат състезателите, а те искат от нас едно – подкрепа. Вместо да ги посрещнем с усмивки ние ги замеряме с яйца.
Защо подминаваме успеха на волейболистите?
Защо забравихме какво направи Йовчев? Коя държава участва със състезател като него?
Глупости пиша, по-важно е да се наплюем, защото това го можем. Само не разбрах защо от 1994г никой не търси отговорност на националните футболисти, които наистина получават добри премии, но успехите им липсват от книгата за похвали.
Не, трябва да плюем олимпийците, които са се изложили и изхарчили няколко хилядарки. Да сме наясно, че волейболистите получават десет пъти по-малко от футболистите. Това го чух днес по bTV. Тяхната кариера не е по-дълга от ритачите на топка, които задоволяват нуждите на обезобразени чалгаджийки и други същества. И после олимпийците виновни.
Беснея като чета глупости.
Не искам оправдания, не искам виновни. Виновни сме ние, защото сме малки. Не може да се подкрепяме, да се уважаваме и да се обичаме. Аз не мразя никого, напротив. Обичам още повече Станка, Йовчев, Далаклиев, Ивет, Волейболистите, момичетата на Раева и всички, които отидоха за да се представят. Предполагам всеки е искал медал, но медалите не са за всички. Огънят е за всички, но ние не разбираме какво означава, защото сърцата ни са оковани от злоба. Нали някой друг е изхарчил парите, а не ние...
Чудя се само колко забогатяха спортистите и дали ще джиткат със скъпи возила по Слънчев бряг или ще се приберат в апартаментите си и ще страдат, защото те го преживяват истински, с чувства, а не като нас – със злоба.
Давам златен медал по критичност на всички, които искат обяснение.
Аз не очаквам, защото за мен беше важно, че участвахме с гордо вдигнати глави без излишни скандали. И съм сигурен, че нито един от олимпийците няма да купи нова парцалка на изрусена девойка с равномерно пеене, която после да ореве орталъка, че са я зарязали.
Спомням си, че като ученик на един празник рецитирах едно стихотворение, което сега не ми излиза от главата...
Ако можех да имам едно
магазинче със две полички ,
бих продавал ... познайте какво ?
- Надежда ! Надежда за всички .
"Купете ! С отстъпка за вас !
Всеки трябва надежда да има ! "
И на всеки бих давал аз ,
колкото трябва за трима.
А на тоз , който няма пари
и само отвънка поглежда ,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.
Джани Родари
Не палати, а дворци заслужават нашите олимпийци, защото малцина имат техните умения, дух и желание...
Коментари
Публикуване на коментар