Кога е денят на приятеля?

13.02.2013
Влюбени, загубени, пияни или трезвени – никога не приемаме календарните празници със сърце!




Като малък се влюбих в 14 февруари. Имаше една какичка, която много ме правеше щастлив и няма да забравя, че специално ходих до входната й врата за да и подаря подарък. Тогава не разбирах защо така ми се смее. Днес разбрах, че ми се е подигравала. Следващата година ходих с баща ми на „лозето“ да отбелязваме Зарезан. И след това нямам голям спомен за този празник. Един път само бях влюбен на 14.02, но половинката ми тогава реши, че не съм толкова важен и заспа след излизането. Миналата година на същата тази дата закъсах с колата в непочистена улица и малко преди 12 съдбата ме срещна с една личност, която сподели с мен бутилка истинско шампанско, донесено ми от Шампания. Близка, а от скоро прекалено близка приятелка ме беше изненадала и не съжалявам, че точно тогава я пресушихме. Нищо не стана между нас, но поне ще запомня този Св. Валентин.
Утре пак е празник, който наистина е специален! Аз не съм съгласен с твърденията, че не бивало да има такъв ден, всеки ден трябвало да бъде Св. Валентин. Ами тогава не празнувайте на 31 срещу 1. Спете тогава. Пропускайте и рождения си ден. Да, няма лошо всеки ден да е празник, но аз съм ЗА специалните дни, защото тогава емоцията става по-голяма. Хората едновременно излъчват еднакви флуиди и тогава се случва неописуема магия. През останалите дни няма как всички да са на една вълна. Тъжното на 14.02 е, че има такива като мен. Самотници. Смотаняци, понякога казвам аз. Възможно сами да сме си виновни за състоянието, но не бива да се ядосваме за това, а да търсим решението и пътят към щастието. Разбира се, не трябва да правим и компромиси само и само да има някой до нас.
Замислям се обаче, че няма ден на приятеля. Ден, в който да се обаждаме на най-любимите си хора, с които не ни свързва кръв или секс. Ден, в който да усещаме кого истински обичаме в живота си.
Всички знаем, че когато си намерим половинка забравяме приятелите си. Или се променяме към тях, защото така ни влияе човека до нас. Доверието, вярата и емоцията са трите неща, които може да сплотят хората. Дори след огромна пауза във взаимоотношенията, когато тези неща продължават да са живи, тогава приятелите са истински
Искам ден на приятеля, защото всяка година бройката им се променя. Вярвам, че както в любовта, така и в приятелството има срок на годност. Хората се променят. Всеки ден нещо ново влиза, старо излиза, но когато всеки тръгне по своя си път накрая става ясно, че не винаги се движим по една магистрала. Тогава най-нормалното нещо е да приключат отношенията. Може красиво, може и грозно, но е по-важно да приключат, защото фалша е на всякъде. Жалко е когато е в личния ни живот.
Както съм чувал – едно си отива, друго идва. За това може и да тъжа, но знам, че там някъде има друго за мен, което да получава от душата ми и да връща в замяна енергията на любовта.
Пледирам за ден на приятелите. Ден, в който да се случва нещо специално, защото тогава ще има една нова непозната енергия във въздуха! Иначе за утре съм се подготвил… Знам ли…