За загубените приятелства и не/сбъднатите мечти
16.03.2013
Равносметки не се правят само в края на годината
Забелязвате ли колко често някой ни казва какво трябва да променим в себе си и след дълго убеждаване приемаме това за правилно, но не го правим така както сме го чули. После пак биваме обвинявани, защото така не е правилно. Преди няколко месеца взех категоричното решение да слушам повече емоциите си и по-малко разума, защото иначе някак си не се получават нещата. Това не се хареса на хората около мен и започнах да слушам упреци, че не съм прав. Аз обаче се запитах – а вие от къде знаете кое е добре за мен – сладкото или соленото. Сухото или мокрото. Топлото или студеното.
Да даваш съвети, които се очакват с някакъв интерес не е грешно, но когато се опитваш да налагаш мнението си върху чуждия живот – това вече грешно, защото практиката ми е показала – така правят онези, които искат да крият проблемите. Дори от себе си. За това се налагат в чуждия живот, без да осъзнават, че всички сме различни и ако не приемаме близките такива каквито са, тогава защо са ни близки?
Интригите живеят около нас, но какво всъщност е интрига? Това да говориш истината открито и да я споделиш с „всички гледни точки“ интрига ли е? Моето тълкуване на това определение е: съзнателно действие, което се извършва от мръсна душа, която цели да осигури линия си комфорт за сметка на чуждия, като за целта използва неморални думи свързани в нелогични изказвания. И това я прави щастлива, когато нарани нищо подозиращия.
Преди няколко месеца реших да бъда открит и това ми струваше три приятелства, които дали са били истински ще знам след години, но сега не съществуват. Оказа се, че да бъдеш честен и да казваш мислите си на глас не е полезно. Вредно е, когато искаш да бъдеш себе си в личния и професионалния живот. Защото съветите са лесни за казване, но лесно ли е да се приложат върху себе си.
Вече не се страхувам да следвам себе си, дори когато съжалявам след това. Смятам, че емоционалните решения са правилните, а разумните никога няма да бъдат равни на везната. В една минута наклона е на ляво, след час е на дясно. Но емоцията е душата ни. Тя е истинското аз и продължава да живее когато тялото откаже да функционира.
Само преди няколко месеца мислех, че полудявам, защото разсъждавам по този начин, но сега когато познавам голям, разумен, реализирал се човек със сходни идеи за живот приемам, че просто съм общувал с личности, които са ми помогнали да порасна, но сме от различни морета. Няма грешни отношения, защото всичко, което преживяваме ни учи да откриваме личното Аз и когато сме сигурни, че сме открили своята ВЯРА тогава може да започнем да градим своята среда.
През последните 12 години казах много пъти, че обичам. Приятели, познати, врагове, гадже. Всеки път щом съм го изричал съм осъзнавал, че в мен има любов. Тя никога не е умирала просто се е трансформирала. Като бубата, която става в пеперуда.
Днес има много хора, които само ме обсъждат и осъзнават, че съм се бъгнал, но аз знам, че няма нищо объркано в системата. Просто се преместих на друг остров, който ми помага да намирам покой. Мечтите са за да се сбъдват, но когато осъзнаем, че една мечта на думи е била по-красива от реалното и съществуване, тогава е нужна смелост да се откажем. Това разбира се ще си има цена, но когато тя е съдбовна е поучителна, но намеси ли се мръсна душа в изработването на фактурата, тогава всичко се връща. Един ден…
Само един въпрос не ми остана с ясен отговор – онези хора, с които съм плакал дали ми мислят доброто. Просто ми е интересно да науча истината, защото често те говорят едно, обсъждат подобно, но ако бяха с мен никога нямаше да позволят да отплувам от техния остров. Иначе аз имам още любов, но може би от страх да не бъде унищожена ще я запазя за себе си.
Посвещавам мълчанието в блога на бившите, настоящите, бъдещите и завърналите се личности в острова на искреното общуване. Което е най-истинското, стига да не се съмняваме в него.
Още от сериала на живота ми: www.fb.com/SvetskiDumichki
Равносметки не се правят само в края на годината
Забелязвате ли колко често някой ни казва какво трябва да променим в себе си и след дълго убеждаване приемаме това за правилно, но не го правим така както сме го чули. После пак биваме обвинявани, защото така не е правилно. Преди няколко месеца взех категоричното решение да слушам повече емоциите си и по-малко разума, защото иначе някак си не се получават нещата. Това не се хареса на хората около мен и започнах да слушам упреци, че не съм прав. Аз обаче се запитах – а вие от къде знаете кое е добре за мен – сладкото или соленото. Сухото или мокрото. Топлото или студеното.
Да даваш съвети, които се очакват с някакъв интерес не е грешно, но когато се опитваш да налагаш мнението си върху чуждия живот – това вече грешно, защото практиката ми е показала – така правят онези, които искат да крият проблемите. Дори от себе си. За това се налагат в чуждия живот, без да осъзнават, че всички сме различни и ако не приемаме близките такива каквито са, тогава защо са ни близки?
Интригите живеят около нас, но какво всъщност е интрига? Това да говориш истината открито и да я споделиш с „всички гледни точки“ интрига ли е? Моето тълкуване на това определение е: съзнателно действие, което се извършва от мръсна душа, която цели да осигури линия си комфорт за сметка на чуждия, като за целта използва неморални думи свързани в нелогични изказвания. И това я прави щастлива, когато нарани нищо подозиращия.
Преди няколко месеца реших да бъда открит и това ми струваше три приятелства, които дали са били истински ще знам след години, но сега не съществуват. Оказа се, че да бъдеш честен и да казваш мислите си на глас не е полезно. Вредно е, когато искаш да бъдеш себе си в личния и професионалния живот. Защото съветите са лесни за казване, но лесно ли е да се приложат върху себе си.
Вече не се страхувам да следвам себе си, дори когато съжалявам след това. Смятам, че емоционалните решения са правилните, а разумните никога няма да бъдат равни на везната. В една минута наклона е на ляво, след час е на дясно. Но емоцията е душата ни. Тя е истинското аз и продължава да живее когато тялото откаже да функционира.
Само преди няколко месеца мислех, че полудявам, защото разсъждавам по този начин, но сега когато познавам голям, разумен, реализирал се човек със сходни идеи за живот приемам, че просто съм общувал с личности, които са ми помогнали да порасна, но сме от различни морета. Няма грешни отношения, защото всичко, което преживяваме ни учи да откриваме личното Аз и когато сме сигурни, че сме открили своята ВЯРА тогава може да започнем да градим своята среда.
През последните 12 години казах много пъти, че обичам. Приятели, познати, врагове, гадже. Всеки път щом съм го изричал съм осъзнавал, че в мен има любов. Тя никога не е умирала просто се е трансформирала. Като бубата, която става в пеперуда.
Днес има много хора, които само ме обсъждат и осъзнават, че съм се бъгнал, но аз знам, че няма нищо объркано в системата. Просто се преместих на друг остров, който ми помага да намирам покой. Мечтите са за да се сбъдват, но когато осъзнаем, че една мечта на думи е била по-красива от реалното и съществуване, тогава е нужна смелост да се откажем. Това разбира се ще си има цена, но когато тя е съдбовна е поучителна, но намеси ли се мръсна душа в изработването на фактурата, тогава всичко се връща. Един ден…
Само един въпрос не ми остана с ясен отговор – онези хора, с които съм плакал дали ми мислят доброто. Просто ми е интересно да науча истината, защото често те говорят едно, обсъждат подобно, но ако бяха с мен никога нямаше да позволят да отплувам от техния остров. Иначе аз имам още любов, но може би от страх да не бъде унищожена ще я запазя за себе си.
Посвещавам мълчанието в блога на бившите, настоящите, бъдещите и завърналите се личности в острова на искреното общуване. Което е най-истинското, стига да не се съмняваме в него.
Още от сериала на живота ми: www.fb.com/SvetskiDumichki
Коментари
Публикуване на коментар