Българин да се наричам, толкоз срамно е за мене!

17.05.2013

По пътя към здравето...ама друг път

Пирогов. Петък сутрин. Смрад, на некъпани хора, умесена с болнична миризма. Лелка с интересен лак на информация. Едвам достигнал до тази така известна клиника се надявам на реална помощ, а не като тази в МЦ Лора, които сами обещаваха такава, но се оказа, че е срещу плащане по тарифа. Служителката на Пирогов очаква от мен да и споделя проблемите си за да ме насочи.

• Добър ден. Имам непоносима болка в главата, около очите, вие ми се свят и на моменти не мога да пазя равновесие...
• И аз имам господине, това означава ли, че трябва да ви се оплаквам?
• Ще ви помоля да не ми се смеете и иронизирате, защото това не е комедийно заведение.
• Друго има ли?
• Да, имах треска без температура с обилно потене, болки в гърдите и гърлото.
• Е, отивате на уши нос гърло. Имате си настинка, как не го знаете.
• Но на мен ми е по-важна главата, това не се търпи.
• Нали казахте гърло. В дъното в дясно. Следващия....

Нямах избор, бях прогонен.

В кабинета бяха повече от любезни и тактични, но не разбирах защо където и да ме пратеха ме питаха как попаднах при тях и нямам ли си личен лекар. Дали питат и ромите същите тези неща, докато аз се подпирам на стената. На края любезният доктор и неговата сестра диагностицираха, че по тяхната специализация не могат да ми помогнат, защото ми няма нищо и... Бях свободен да се оправям. Нямало невролози в Пирогов!!! Имали, но след като чаках час и нещо в един много студен коридор и физически не можех да стоя повече там се оказа, че те са консултанти и може чак вечерта някой да се появи. Тръгнах си от "комичното" заведение Пирогов, в което поне в един кабинет бях посрещнат като пациент с редовно платени и непрекъснати осигуровки. Така и не разбрах дали е трябвало да си платя нещо на касата, но не го направих. Е, в МЦ Лора ми взеха 3 лева за да ми предложат 2 варианта - изследвания по официална тарифа или някакъв антибиотик да видим дали ще подейства. И всичко това, защото доктора ми бил болен и с бележка на вратата ме препраща при друга, която приема на „майната си“ и то само до обяд.

Остава ми само гордо да си повтарям:

Българин да се наричам,

толкоз срамно е за мене!

Така и нямам обяснение защо след като веднъж годишно ми се налага да търся помощ си оставам без нея? Защо трябва да плащам задължително осигуровки, а реално не мога да отида на доктор. Как да обикалям от клиника на клиника, когато не мога да пазя равновесие? Защо много служители се държат пренебрежително и като полицаи? Все пак всички имат компютри и една проверка на пациента отнема секунди, което може да им даде свобода на поведение.

Въпреки всичко никога няма да си платя за преглед. НИКОГА! В тази страна...

С много сълзи на очите поех към служебното си място. Всяка една сълза ме питаше - аз по-солена ли съм от предишната... Исках да намеря обяснение защо живея праведно, а всичко се подиграва с мен? Защо да бъда осигурен като трябва да си платя - официално или не, то е без значение. Сълзите стягаха кожата по бузите ми и се чудех дали и на циганите така ги стяга мръсотията по лицата им, която им отваря врати, които винаги ще останат затворени за мен? Сълзите ми секнаха при мисълта, че по-добре да бъда унижават в чужда страна, а не в собствената си. Само не разбрах, как е възможно огромно лечебно заведение за спешна помощ да ме остави да си тръгна безда се увери, че наистина мога да стигна до крайната си точка, след като видимо има проблем...