Новото начало започнало без край
06.10.2013
Всеки ден откривам топлата вода, а със студена се къпя често
Има дни, в които се питам: "Защо си причинявам всичко болезнено, по много? Не е ли възможно просто да захвърля създаденото и да изградя ново?" Последните седмици тези въпроси минават през русата ми глава по-често от колкото сексуалните, които бяха присъщи за мен, но не и според онези, които не ги познават. Ето, отново мислите на хората пред моите, а забравям, че съществувам не за да бъда в част от някого, а като самостоятелен ходещ елемент . Нали искам да пиша за мислите си, да споделям, да анализирам. Покрай всичко позитивно в живота, негативното бавно и с усмивка се настанява в уютния ми дом, наречен душа.
Гледах снощи някакво предаване по телевизията, което уж трябваше да е интересно. Спор няма, че видях един изхарчен апартамент, но за егото на една красавица и на всички около нея. Но не и за зрителя, който културно си плаща таксата за кабелна, която пък подпомага бюджета на канала. И в крайна сметка започна нещо ново, което беше старо претоплено, с прясна гарнитура и след добър ремонт. Вдъхновяващо.
Обичам новите неща, защото те ми дават вярата, от която се зареждам, но последните дни си мисля, че вярата трябва да живее 24/7 в мен, а не да я търся, татуирам, сънувам. Вярата е онова, което не се придобива изкуствено, а живее в онзи, който се познава. Явно не се познавам, но поне го разбрах, защото е по-страшно да си мисля обратното. Заблудата е като наркотиците - запознаеш ли се с тях трудно се разделяте.
БАНЯ
Обичам да се къпя дълго и спокойно. Всички сънища изтичат от тялото ми и само красивото се опитвам да задържа, защото харесвам добротата. Позитивното не е задължително само да е свързано с усмивка. Да бъдеш честен не само пред себе си, но и пред хората е показателно за истинския характер, който не крия дълбоко, а изразявам свободно за да намирам онова, от което се нуждая. Топлата вода е за предпочитане, но истината е, че се къпя всеки ден с по един студен душ, защото се сблъсквам с лъжливото и изкуствено поведение, което май е избрано от масата .
И Да, И Не
Ще вярвам само в себе си, защото никой не ме е водил до вратата, тя само ми е била отваряна. Точно за това не бива да се губя в тунелите, които превземат всичко.
Спомням си във филма "Баща мечта" как малкия герой се криеше зад слънчевите очила. Ще инвестирам и аз в едни такива, защото за да живея в чистота е нужен и бански, нали?
След 10 минути
Чета какво съм написал и се замислих, на кого е нужно? Защо споделям? Пак ли търся одобрение, коментар или мнение? Дали не съм мазохист? Не, споделям, защото така изливам и се чувствам добре. Не искам да бъда четен от никого. Не го навирам, а просто изхвърлям от душата си. Всеки е свободен да избере дали да обърне внимание на буквите ми или не. Но ще споделям докато има редове в главата ми, защото само буквите са една центрофуга, която изсушава напрегнатите драми. Онези, от които все не се отказвам. А нали все пак трябва да правя нещо, а едно от тях е да пиша... Думички...
Всеки ден откривам топлата вода, а със студена се къпя често
Има дни, в които се питам: "Защо си причинявам всичко болезнено, по много? Не е ли възможно просто да захвърля създаденото и да изградя ново?" Последните седмици тези въпроси минават през русата ми глава по-често от колкото сексуалните, които бяха присъщи за мен, но не и според онези, които не ги познават. Ето, отново мислите на хората пред моите, а забравям, че съществувам не за да бъда в част от някого, а като самостоятелен ходещ елемент . Нали искам да пиша за мислите си, да споделям, да анализирам. Покрай всичко позитивно в живота, негативното бавно и с усмивка се настанява в уютния ми дом, наречен душа.
Гледах снощи някакво предаване по телевизията, което уж трябваше да е интересно. Спор няма, че видях един изхарчен апартамент, но за егото на една красавица и на всички около нея. Но не и за зрителя, който културно си плаща таксата за кабелна, която пък подпомага бюджета на канала. И в крайна сметка започна нещо ново, което беше старо претоплено, с прясна гарнитура и след добър ремонт. Вдъхновяващо.
Обичам новите неща, защото те ми дават вярата, от която се зареждам, но последните дни си мисля, че вярата трябва да живее 24/7 в мен, а не да я търся, татуирам, сънувам. Вярата е онова, което не се придобива изкуствено, а живее в онзи, който се познава. Явно не се познавам, но поне го разбрах, защото е по-страшно да си мисля обратното. Заблудата е като наркотиците - запознаеш ли се с тях трудно се разделяте.
БАНЯ
Обичам да се къпя дълго и спокойно. Всички сънища изтичат от тялото ми и само красивото се опитвам да задържа, защото харесвам добротата. Позитивното не е задължително само да е свързано с усмивка. Да бъдеш честен не само пред себе си, но и пред хората е показателно за истинския характер, който не крия дълбоко, а изразявам свободно за да намирам онова, от което се нуждая. Топлата вода е за предпочитане, но истината е, че се къпя всеки ден с по един студен душ, защото се сблъсквам с лъжливото и изкуствено поведение, което май е избрано от масата .
И Да, И Не
Ще вярвам само в себе си, защото никой не ме е водил до вратата, тя само ми е била отваряна. Точно за това не бива да се губя в тунелите, които превземат всичко.
Спомням си във филма "Баща мечта" как малкия герой се криеше зад слънчевите очила. Ще инвестирам и аз в едни такива, защото за да живея в чистота е нужен и бански, нали?
След 10 минути
Чета какво съм написал и се замислих, на кого е нужно? Защо споделям? Пак ли търся одобрение, коментар или мнение? Дали не съм мазохист? Не, споделям, защото така изливам и се чувствам добре. Не искам да бъда четен от никого. Не го навирам, а просто изхвърлям от душата си. Всеки е свободен да избере дали да обърне внимание на буквите ми или не. Но ще споделям докато има редове в главата ми, защото само буквите са една центрофуга, която изсушава напрегнатите драми. Онези, от които все не се отказвам. А нали все пак трябва да правя нещо, а едно от тях е да пиша... Думички...
Коментари
Публикуване на коментар