Обичам ли, когато любовта приключи?
1/12/2013
Всяко начало е трудно, но когато има край
През изминалата година десетки мисли не напускаха главата ми и те все бяха свързани с любовта. Понякога човек преживява дълги месеци, а в моя случай и години преди да се появи онова чувство, на което първо се радваме, после преживяваме, но никой от нас не си дава сметка, че още от появата, променяме живота си. Всяка една емоция преобръща част от съдбата, а това се осъзнава години след като всичко свърши. Или поне така си мислим…
В края на миналата година бях убеден, че още мога да обичам и за всичкото си нещастие виновен съм си аз. Обвинявах страховете си, че всичко се повтаря и не бива да се дава „последен шанс“, защото няма толкова здраво лепило, което да не допусне нова капка вода между процепите. Послушах бившите си най-добри приятели и направих голямата крачка, която не мога да забравя 12 месеца. Правилно ли постъпих или наистина не бях затворил врата преди 3 години? Оказа мили ми приятели, че на мен никой не ми е отварял нова. Просто изпълних чуждите желания, гарнирани с моята болка, която вие не споделихте, но критикувахте.
Забелязал съм, че често гледам само през собствената си шпионка. Особено когато става дума за чувства и отношения между мен и любовта. Искам нещо идеализирано, но забравям, че аз съм създаден от емоции. От всички, по много. Точно такъв като мен няма как да иска идеализирани отношения, защото никога не слагам себе си на първо място. Искам отворена врата, мисля си, че има такава, но се оказва, че тя изобщо не съществува.
От няколко дни осъзнавам, че останалите чувства в мен са незабравени емоции, но не и онова, което искам да бъде. Любовта не може да е толкова болезнена, колкото я правя сам. Невъзможно е топлата и студената вода да бъдат едно. Винаги едната става по-силна. А аз съм врялата и търся „моята“ течност.
Всяко ново начало си струва, но стига да е хубаво затворена старата врата. Важно е, за да няма течение, а аз се чудех защо през последната година толкова боледувах.
Благодаря ти, че ме научи и на това!
Важно е да знам, че мога да правя смели крачки, а не наранявам излишно, защото само онзи, който обича се бори за усмивката. Но понякога за борбата са нужни и двама. Иначе се нарича шизофрения, а на мен ми е рано да я боледувам.
Скоро ме питаха защо се разголвам с думи? Събличам се толкова, колкото искам, но без дрехи оставам само на 4 очи, дори да са си само моите... Всичко останало е творчество, сътворено от преживяното, за което съм благодарен, защото без емоции не желая да минава и една секунда от живота ми.
А за началото на края…
Човек обича ли веднъж, ще обича винаги, но по различен начин. Любовта се променя, но стига да е била между нас!
Всяко начало е трудно, но когато има край
В края на миналата година бях убеден, че още мога да обичам и за всичкото си нещастие виновен съм си аз. Обвинявах страховете си, че всичко се повтаря и не бива да се дава „последен шанс“, защото няма толкова здраво лепило, което да не допусне нова капка вода между процепите. Послушах бившите си най-добри приятели и направих голямата крачка, която не мога да забравя 12 месеца. Правилно ли постъпих или наистина не бях затворил врата преди 3 години? Оказа мили ми приятели, че на мен никой не ми е отварял нова. Просто изпълних чуждите желания, гарнирани с моята болка, която вие не споделихте, но критикувахте.
Забелязал съм, че често гледам само през собствената си шпионка. Особено когато става дума за чувства и отношения между мен и любовта. Искам нещо идеализирано, но забравям, че аз съм създаден от емоции. От всички, по много. Точно такъв като мен няма как да иска идеализирани отношения, защото никога не слагам себе си на първо място. Искам отворена врата, мисля си, че има такава, но се оказва, че тя изобщо не съществува.
От няколко дни осъзнавам, че останалите чувства в мен са незабравени емоции, но не и онова, което искам да бъде. Любовта не може да е толкова болезнена, колкото я правя сам. Невъзможно е топлата и студената вода да бъдат едно. Винаги едната става по-силна. А аз съм врялата и търся „моята“ течност.
Всяко ново начало си струва, но стига да е хубаво затворена старата врата. Важно е, за да няма течение, а аз се чудех защо през последната година толкова боледувах.
Благодаря ти, че ме научи и на това!
Важно е да знам, че мога да правя смели крачки, а не наранявам излишно, защото само онзи, който обича се бори за усмивката. Но понякога за борбата са нужни и двама. Иначе се нарича шизофрения, а на мен ми е рано да я боледувам.
Скоро ме питаха защо се разголвам с думи? Събличам се толкова, колкото искам, но без дрехи оставам само на 4 очи, дори да са си само моите... Всичко останало е творчество, сътворено от преживяното, за което съм благодарен, защото без емоции не желая да минава и една секунда от живота ми.
А за началото на края…
Човек обича ли веднъж, ще обича винаги, но по различен начин. Любовта се променя, но стига да е била между нас!
Коментари
Публикуване на коментар