Спомен от мечтите

Очите ми се мокрят с любов,
когато аз помисля си за теб.
Усещам се в живота нов,
че тръгнал съм да ходя шепнешком...

И знам, че тишината е излишна,
но всяко бебе тръгва първо с пръсти.
Усмихвам се на дъждовният ни ден
и знам, че очакването искам.

И тази сутрин се събуждам сам,

но споменът от срещата ми пари.

Оглеждам се за устните нежни,

но вкусът ти сам останал е в мен.

Сънувах те отново в морето бурно,

но тълкуването на улицата ще изхвърля.

Усещам те, че времето ни наближава,

и тръгвам в слепотата  наша.