Словото е мъртво. Да живее славата!

Една истина, написана от Българин, на Английски, пред НДК...

От онези човеци съм, които живяха малко по време на червения режим. Спомням си, че точно преди да стана пионерче и да заменя зелената с червена връзка вече носех други дрехи на училище. Спомням си и свалянето на портретите на големите и чаках с нетърпение да видя снимките на новите. Това никога не се случи. Дали, защото новите се сменят често или просто никой не се е сетил, но дълго на стената в Гимназията в Севлиево имаше само следи с ръбчета. Днес вероятно е боядисано и само по-големите помнят тези моменти.

Тогава си спомням имаше борба за свободно слово или поне това съм запомнил като една от причините за промяната.

Онова, което днес липсва е самото слово, защото винаги парите управляват, но истината е, че след режима словото си е без окови, никой не казва мислите си, а споделя само желанията. (Иначе не си обяснявам липсата на положително в свободното използване на словото.)

Днес новите технологии, позволяват на всеки да сподели онова, което го дразни, но чрез тях може и да се казват приятни, дори умни неща. С коментар или статус в социална мрежа също... Никой не ти затваря устата. Дори по улиците може да го напишеш, онова, което искаш.

Свобода в словото има, но никой не мисли за него.

Ние Българите не обичаме да се развиваме. Да търсим новото, да се предизвикваме сами. Една къща като е построена и с това се изчерпват амбициите и мечтите, дори до ремонт рядко се стига. Освен, ако не дойде нов обитател... Същото е със словото. Искахме свобода, а сега се чудим, защо никой не го чува, онова, словото. Истината е, че след като една тръба се отпуши трябва и да се грижим за това какво минава през нея за да не се запуши отново.

Животът и материалните неща ни учат всеки ден, но домашното се пише само с желание.

Всяко слово изисква мисъл, цел, желание. Днес всеки може да използва думите по свое усмотрение, а колкото по-глупави са те, толкова повече публика. Защото за мисленето се изисква време, желание и преодоляване на онази болка в главата, която се появява след дълга ваканция. Но всеки път тази ваканция става по-голяма и по-голяма. А медиите помагат много за това, като определят за важни онези новини, които ще предизвикат реакция, без значение от съдържанието им. И разбира се, важно е да се създава слово, което не предизвиква дълго мълчание пред телевизора, а реакция. Как иначе ще има обратна връзка...

Свобода на словото има, но медии няма.

И така си идваме на думата за кризата в медиите и защо всеки ден е като за последно. 

Идва и отричането, а с него и въпросителното оправдание - защо никой не купува, никой не гледа? Има публика, но тя всеки ден намалява, защото словото изисква мислене. Съдържанието отдавна е загубило значение, а създаването изисква все повече усилия без ресурс. И така стъпка по стъпка медиите дават фира, но както гледам само у нас. Пример ще дам със Сърбия, не с Англия. Там читателят уважава потока на информация и го счита за достоверен, а не като нас – щом го има във фейсбук, това е истината. Дори бабите на село вече не купуват вестник, защото знаят, че в него много лъжат.

Наложи ми тези дни да се да поровя повече в сайтовете за да се подготвя за медийно участие. (И аз искам да съм звезда!) Отдавна за граматика не се говори, защото всеки има пропуски, но преди време си имаше една професия наречена „коректор“. Днес тази длъжност е закрита, а пишещ става всеки склонен на малка заплата и притежаващ достатъчно комплекси за да хапе, а не да се разказва истории и новини. 

Преди време чух, че има специализирани фирми, в които служителите работят.... Пишат коментари по поръчка. Къде е словото във всичко това. Нареждането на думички е просто математика. 

Изреченията не трябваше ли да имат смисъл?

@@@

За сайтовете и еднаквата информация....

Почти не открих разнообразие. Оказва се, че не е нужно човек да ползва ранообразието, защото то не съществува. Малко са онези он лайн платформи, които предлагат собствено съдържание създадено на база проучване, разговори, четене. Достатъчно е да си харесам една медия и да чета само нея. Останалите буквално ще я преписват, а след това ще говорят колко са посещавани...

Словото в Телевизията

Преди 14 години когато попаднах в националните медии не беше лесно да се критикува. Можеше да се ухапе някой от шоубизнеса, но  сблъсъка със стените изградени от обитателите му бяха болезнени. Известните пазеха собствения си статус и не допускаха лесно нови попълнения в него. Днес когато все още парите са същите, звездите продадоха и тоалетните си за да пазят миналото си, а не да съграждат ново. Що риалити формати изредиха ВИПове, всеки с хонорар и статут. Често спорен, но нали в едни сайтчета им има имената на девойките и господата....

Днес е лесно да се изкажеш, да си измислиш история и след това дадена Прима да те прегърне с думите – познавам те, а това веднага ти дава титла. Признание, което няма цена. Буквално.

Забелязах един малък факт в надписа на Vip Brother сложен в студиото за визитки на 

участниците от последния сезон. Само буквата V беше главна, а е правилно да се изписват и трите като главни. Неволно или не, това показа и самото ниво на личностите, които днес наричаме ВИП. И те не са виновни, че са там. Продуцентите също, защото това е техен бизнес. Виновни сме ние, че сме прочели имената им. Защото е по-лесно да покажа гърди, вместо да създам нещо. И да, смеем се на онова момченце, което се мисли за певец, но ние сме виновни, че той днес с право се окичи с титлата ВИП. Словото срещу нещо беше лишено от мисли до какво ще доведе...

Той и Азис проби със скандал, но поне пее. Ама пее.

Тъжно ми е, че сами не уважаваме себе си, словото си и онова, което сме, а после се чудим, защо това се дава по телевизията. Не са виновни продуцентите, а консуматорите, които го избираха през последните години. Защото когато се събаряха стените имаше избор, но винаги беше предпочитано да е без мисловна дейност. За това и днес няма големи медии, защото няма големи  личности. (Има Големи, но те не се интересуват от медиите!) Малките Николетени скандали може да се научат безплатно от някой грозно сглобен сайт или от продукцията, която използва лицето й за да привлича публика и да разказва за комплексите на редакторите й. 

Но с Николета се изчерпва съдържанието за четене. 

То го има, но публика вече няма. 

Тя отдавна Емигрира!!!

Словото е свободно, но празно от съдържание. Тъжно е, че учих толкова години, за да науча, че е достатъчно да наплюя някого, да дам 100 лева на гладно момченце жадно за слава и да вляза във Вип-а с малки букви.

Днес, няма важност, има само славност... 

А утре и нея няма да има, защото словото изисква мисъл!