Ред #29

Оглеждам се да те намеря, 

но думите си пак събирам от земята. 

Отдавна беше времето красиво,

което светеше в очите твои, чисти. 

Обръщам се сега за пътя нов

и мисля си за острова роден с любов. 

Да, там ще си поседна,

за новата ни среща - безпогрешна.

Обичам те до болката красива,

докосвам те от буквата игрива,

опитвам се отново да намеря,

сърцето си, с което ме застреля.

Убийство не наричам любовта ти,

а раждане за мен е тя.

Отдавна нямам целостта си,

живот един от два събрах.

Да, усмихвам ти се даже като плача. 

Обичам те, дори когато искам самота. 

Споделям си живота кратък, 

защото нямам друго да ти подаря.

4 март 2016. Ангелското Пуни.