Сгушена тишина за самота

Има места, които позволяват на човек да загуби себе си съвсем нарочно. Точно тези пространства са пълни с магия, която помага да бъде лесно намирането след тоталното загубване. Умората, натрупана дори по време на ваканция, придобива красива усмивка, защото земята и нейната половинка, природата, обикновено дават. Ние сме онези, които консумираме повече, отколкото ни е необходимо. Ние, човеците, обичаме от всичко по много, защото страховете, че никога не е достатъчно, че ще загубим слънцето, което не притежаваме, някой друг ще придобие преди нас нещо, което само видимо, е свободно... и все такива мисли в тази посока, но с един ясен извод – обичаме да присвояваме, без да притежаваме.
Това е нещо, прието за нормално, а борбата е често лишена от съдър- жание, защото някои битки дори да бъдат спечелени – тотално губят своето удоволствие, защото понякога съкровището се оказва мъртво или безвъзвратно омагьосано от твърде дълго време. Унищожено от неразбиращи алчни иманяри...
Тези редове реших да посветя на едно място, с което се запознах в края на май, но едва ли някога ще забравя. И не защото няма друга освен тази красота по света, а защото срещата с тишината в рая ми помогна отново да открия красивата самота, която живееше между хилядите чужди думи.
По работа заминахме в Гърция. Среща на ръководния екип пред погледа на Света гора, накратко – събрахме се в AVATON Luxury Villas Resort за служебно опознаване, сплотяване и изчистване. И аз бях там, макар да не съм почитател точно на този вид сбирки, защото отдавна пропускам онази част от служебното положение, в която ние се сближаваме, за да стане един ден възможната в бъдещето раздяла по-трудна...
Там, на онова място в Халкидики, на около шест часа умерено шофиране от София, успях да забравя всяка една ситуация, която ме караше да бъда в концентрация. И преди бях слушал за вилния курорт с прекрасен плажен залив, който подарява тишина, комфорт, самостоятелност и практичност. Но отдавна не припознавам чуждите думи, защото обичам сам да разбирам всичко в живота, но това не пречи да се запознавам предварително с разнообразните, захранени от опит, коментари. Всички бяха прави – там е красиво, тихо, спокойно, гледката към Света гора и водата, чиста до кристал, между нас създават усещане за енергийна баня, пред която всеки стрес губи битката. С колегите живеехме вила до вила, а с някои дори деляхме една кухня, в която “общувахме” практично, преди да се доверим на рум сервиза, за да бъде тишината пълна.
Изненадах се от себе си. Успях да намеря късче красота, която замъгли всички мои гласове, които често се опитват да вкарват ред в живота ми. Вечер се напивах с красота (родена от човек и природа) без грам алкохол, но достатъчно замаяно се гушвах в удобното легло, което наистина ме даряваше с дълбок и спокоен сън, което обикновено се получава чак на третата нощ, когато контактувам с непознат матрак и неговата другарка възглавницата.
Толкова ми е трудно да подреждам тези думи. Все се губя в тишината им и не успявам да се върна в основната причина на този текст. За факта, че успях да съм тих със себе си по любимите ми критерии за самота, без да нарушавам комфорта на нито един колега. И макар сплотяването често да завършва успешно, раздялата с чистия досега и не презастроен комплекс беше трудна. По тази причина не обичам сближаването. После адаптацията е трудна.
А умората – тя някъде избяга от мен и се скри между чистите зелени площи и големия прекрасен плаж, пълен с много морски съкровища. И не е нужно да вярвате на нито една моя дума. Няма нужда да подлагате и себе си на емоционална буря, за да се подредите, просто изяснете желанията си и ги превърнете в реалност. Наистина има райски места, които с готовност правят реалното емоционално. Завършвам с факта, че започна сезонът, в който строим не сгради, а спомени, които наистина променят не дните, а бъдещето. Все пак никога нищо не е сигурно, освен едно – любовта. Тя всеки ден е вълшебна...

HELLO!България / юни/2017