Гумичка за спомени

Запознах се с вятъра. Не онзи от улица, който понякога пречи да виждам нормално заради мръсотията, която разнася. Да, онази мръсотия родена от нас хората, с която сами да се справяме. Той вятърът, често ни го напомня, но отнася най-много някоя грозна дума след себе си... Този вятър го познават всички, нарочвам го вече градския. 
Аз се запознах и с дивия. 
Той отдавна общува с избрани, за които няма прегради, няма котви, няма огледала, които някой друг им поставя, защото от тях се иска да приличат на образ, който не познават. Дивият вятър, най-добрият приятел на платната, онези, които водят моряците към различни води. Гладки като стъкло, бурни като рачешки емоции, любими на морските обитатели. Онзи вятър има глас, има емоции, има характер. Общуването с него е трудно, защото той иска внимание, уважение и пак уважение. Нещо, което отдавна сме забравили какво е. 
Да уважавам качествата на другия, а не да го променяш. 
Да уважаваш труда, а не да го омаловажаваш, да уважаваш плюсове и минуси, заради самото уважение. Забравено е как се прави. 
Дори известните будят желание в публиката да не се уважават, защото те сами не уважават себе си. Всичко тръгва от личното отношение към истинското АЗ и тогава се прехвърля на хората. Онова, което даваме на другите първо го прилагаме на себе си.
Видях как една много, много известна дама престъпи принципите и се прави на приятелка на човек, който само преди няколко дни отричаше и отказваше да приеме, че работи в бранша. Днес имат селфи. Не завиждам, не се дразня, не уважавам. Това е най-важното, губя уважение, а знам, че всичко е лицемерие, но и то трябва да си има своята граница. Тук мога да спомена и едно име, което през последните месеци стана много известно благодарение на продуцентката си, но днес А.Колев си позволява да плюе публично “г-жа Илиева”. Спомням си, в едно интервю Анета Сотирова ми каза едно лично правило: какво се случва в къщи, то си остава там. Така мисля и аз, защото по този начин, мисля че любовта се запазва, когато не се дава повод на другите да унижаватхарактери заради лични грешки. Не го уважавам това момче новоизгряло, няма и да го уважавам никога повече, защото Мария е певица, голяма певица, истинското и аз и е за лично, а не за обществено ползване. Уважение, респект... към нея, а не към онзи, който използва чуждо име за да се чуе за него...
Отдавна публиката не уважава труда на творците от комерсиалния бранш. Факт! Не е случайно, че актьорите пълнят зали, но не се показват по предавания. И публиката все повече не иска да знае нищо за живота им, който те не споделят, защото уважават труда си и го слагат на първо място, а така и публиката първо уважава таланта, а не чаршафите. 

Когато има труд довел до резултати, има и цена, лична цена, която често се плаща със самота в различните и видове на съществуване, но за нея никой не пита... Блясък отдавна няма, лайкове също, но гледането... то винаги ще е модерно, защото уважението отдавна е погребано на незнайно място... 

Искам да имам гумичка за спомени. Сигурен съм, че ако се измисли такава, тя ще се продава повече от наркотиците. Защото не познавам емоционален човек, който да няма желание да се откаже от миналото, което уважава, но повече е намразил заради липсата на уважение. 
Връщам се на яхтата и платната. Уважението, вниманието и поклона към морето и водата сплоти много хора във Варна, които не се радваха на купите, а на емоцията, която обедини Бургас във Варна. Уважението между моряците все още е скъпо, повече от всяка печалба в черноморско казино. Дори и там има уважение, отношение, внимание. Там никой не те учи как да приличан на него, не ти прави забележки, а просто ти дава възможност да бъдеш себе си. Нещо, което преживявам единствено в моето енергийно пространство. Извън него, манипулацията, злобата и вятъра от прашинки нямат търпение да ме прегърнат за да подчинят и направят по-слаб истинското ми Аз.
Ще я открия тази гумичка, ще изтрия всичко ненужно, защото животът е спомени, които правят горивото на бъдещето, а пречистването създава новите дрехи в модата на емоциите.