911. Истина или свобода?

Има редове, които сами се подреждат, събития, които просто омагьосват, емоции, които няма как да не се изживеят. Така се случи и с този брой. Той сам се роди, когато човек дава сърцето си, вълшебството просто подрежда пъзела. Още през януари вярвах, че през лятото ще има толкова много сватби, че няма да ни стигнат страниците да ги публикуваме. Въпреки това остана място и за романтиката и красотата, защото, когато искаме слънце, то идва и с желанието за коктейли, романтика, горещи емоции...
Аз не обичам, а и не ми върви да пиша подробни редове, които ви обещават прекрасно четиво, с вълнуващи страници. Защото, ако днес някой се оплаква заради кофти отношение, друг преживява физическа, необратима раздяла, но на съседната улица се ражда нов живот, нова връзка, ново начало. И докато някъде използват 911 за тъжни думи, аз се запознах със свободата на 911. Онова на Porsche. То ми даде криле в момент, когато друг се опитваше да ми ги отреже. Не мога да сравнявам, защото наистина някои неща са уникални.
Има автомобили, които създават усещане за истинска свобода, онази, която търсим всеки ден, но докато стоим на стола, с интернет в ръцете и четейки поредната интрига, която съдържа неистини, създадени от някой, който просто се страхува – тогава свободата изглежда илюзия. И докато попадам в капана на мръсотията, създадена, за да изгражда чужди дивиденти, идва едно 911 и ти показва свободата, която по право е на всеки.
Откривам своето 911 в различни материални и духовни ежедневни мигове. Бягам от онова, което ражда черно, за да се скрие в него, и безполезно съществува, докато друг, истински оригинал, се бори за красотата дори в честно спечелените пари.
Истината не е важна за никого освен за сърцето. Защото идва миг, идва ден, момент, в който сърцето спира. Тогава свободата поема контрол и избира предавката на скоростта. Тогава няма значение нито един личен филм, няма страхове, няма правила. Няма заплата. Има една истина, която в живите очи е различна. Но докато летя, материално се сблъсквам със загубата, която трудно преодолявам.
Уморих се от обвинения, от чужди желания. Те се осъзнават от духовните, но това не им носи богатство, защото спокойствието е най-върховното щастие. Така го разбирам вече няколко години и си го припомням, докато се губя в новопоявилите се улици, които за миг или два, но ме отклоняват от магистралата на живота.
Често оставам неразбран, което се превръща в проблем, но не мой, а на онзи, който иска да ме моделира. Забелязвам, че това е често срещано качество. Човеците се крият зад изкуствено изградени образи, защото се страхуват от себе си и по тази причина променят другите. Има знаци, които им напомнят кои са, но е въпрос на избор да ги забележат.
Днес няма значение нито една чужда истина, защото още от времената преди цивилизацията вярата е била личен избор. Свободата - в материалния свят тя е затворник и никога няма да се освободи от оковите на маркетинга, но в духовния – тя отново е личен избор човек как ще разполага със себе си. Примерите помагат да си спомняме личните желания и по тази причина продължавам да се вълнувам от историите на известни и истински личности. Но докато търся себе си, искам да знам повече за живота, свободният не титулования с маски от бал, за който отказвам покана.
Благодаря!

(брой 160, HELLO!България, август/2017)