360 градуса емоции, любов, свобода

Какво е животът без интернет? Точно сега той липсва за пореден път и осъзнавам, че реално толкова много съм свързан с него, че всички планове не за следобеда, а за уикенда се променят. Отлагам работата, правя нов план на домашните задължения, а единствено моята домашна любимка спи и не й пука, че някаква си он лайн връзка липсва. Радва се на моето присъствие, защото избира всяка секунда да прекара близо до мен, допира с тялото е пожелателен, а спокойствието – приоритет. Да, но аз няма как да взема пример от нея, освен на думи или за пред хората. Не и защото тя зависи от мен, а не аз от нея. Ако не успея с графика, то нашето време ще е ограничено.

В този ред на мисли реших да подредя думичките. Да използвам тишината, объркания график и реалната ситуация за да пренаредя всичко, но не и да открадна от времето, което по право ни се полага. То не е наша собственост, то се управлява от съзнанието ни, но реално само емоциите могат да доказват прихода и разхода. И докато се чудя с кой оператор да сменя доставката си на комуникации, започнах подреждането на октомврийските думички. Които още преди да започнат да се нареждат притежаваха своето 360 градусово вдъхновение.

През септември посетих Букурещ. Седем години след първата ни среща, градът се беше променил, така както аз направих със себе си. И следа нямаше от тъмнината, мръсотията и спомена за дискомфорт. Благодарение на 360 градусова обиколка за първи път се запознах с едно ново начало, за което мога да споделям. Тук е мястото да отбележа, че за всичко има реален виновник и той е другар на съдбата. И преди да споделя причината за промяната на спомени, ще вмъкна, че преди 7 години след румънската си служебна емоция всичко придоби нов смисъл. Като този на мобилните комуникации. В Румъния разбрах, че първият мобилен телефон в света е дело на Motorola. Точно така, джаджата, която ни поздравя с “hellomoto” е дала старт на нещо, което днес е вид зависимост. След кратък, но полезен сън, брандът отново и бързо завзема своите позиции, а представянето на най-новият модел Z2play ме отведе до Букурещ. С уникалната си джаджа, която превръща камерата във всевиждащо око аз промених представата си за възприятие. Само с едно натискане на бутона на 360 градусова камера, всичко се запечатва за секунда. Ненормалност, бих казал още. Само преди седем години в Букурещ се разхождах с първия си тъч телефон, а днес държах в ръце бранд, който преди 17 години беше невъзможно бижу за мен.

Осъзнавам, че емоциите са част от живота ми и с радост се вълнувам от всичко ново. От предизвикателствата, промените, изборите, сблъсъците. Всеки ден е уникален, всеки ден е път, но понякога избираме темпото, крачката, срещите и компанията. Дали ще обядвам сам или две дами ще ме поканят за да изучат живота ми. Дали ще докосвам нежно ушите на кучето или ровя любопитно в новото moto бижу – изборът е мой. Различен, личен, смел или изпълнен със скрити страхове. Защото хората обичаме да се крием зад красиви думи, но не и да споделим реалните си емоции. Да, истината е самочувствие, но тя винаги си има цена. По-видима от тази на лицемерното живеене под красиво гримирана маска на интелектуална напудрена особа.

Избирам и няма да престана да го правя. Избирам пътя си, свободата, отношенията, думите. Избирам, дори когато се страхуват от самият страх. Защото истината е в емоцията, която може да пречи на съня ми, но ме прави истински жив. По-истински от всеки лев, интервенция, интервю.

И пак се връщам към спомените. Онези, които понякога искам да забравя, но не го правя, защото как да намирам себе си, ако забравя.

От месеци ми липсва усещането на танцуване в безтегловност. И не защото спрях алкохола, а защото се страхувам, че вече няма да открия тишината в музиката, която да ме държи изправен, докато очите ми се пълнят от любов. Да откривам сърца пълни с желание за сблъсък и лишени от очи, оглеждащи се за красив часовник... И тя музиката пак си звучи като преди 15 години, носи същата енергия стария запис, защото когато обичта изгражда...

Благодаря!