Унижението, лесният път към избраното щастие
Няма пълно щастие и дори се радвам на този факт. Вероятно седмица след написването на тези буквички няма да съм съгласен със себе си, но към дадения момент това е правилната формулировка, подредена с бистър ум и ясно съзнание, и знам точно какви са моите желания днес.
Често си противореча и го осъзнавам, но не се отказвам от това си качество, защото така изпитвам себе си и търся реалните отговори, докато си мисля, че лудницата от желания е идеално подредена азбука.
Ако имаше идеал, животът щеше да е скучен, а макар аз да съм болезнено емоционален, обичам всеки грам чувствителност, който притежавам. Понякога се освобождавам от износените спомени, но това е необходимо както почистването на личното пространство. Опитвам се да се уча всеки ден, че някои неща е невъзможно да променя, но се налага да приема като лошото време, което проваля плановете ми за усмихнат ден. И въпреки всичко усмивката може да властва в онова време, което не е ангажирано от правилата на системата.
Изминалата година беше най-интересната от всичките ми 36. Защото не спрях да вървя, да боря себе си и да превъзмогвам емоции, които само ми пречеха да познавам моето АЗ. Най-известната шапкарка в България ми сподели, че всяко нейно произведение й отива, защото харесва всичко в себе си и така не се налага да търси определен образ пред огледалото. Съгласих се, но не отричам, че има лица, които не са симетрични и се налага специфичен избор, без да пречи на харесването като цяло. Аз трудно избирам шапка и очила, защото главата ми е сплескана, а лицето дълго, но си ги харесвам, макар симетрията да не е била на моя страна. Като късмета, който ме е дарил само с едно - чувства в изобилие. Нямам шанс да изкарвам лесни пари, но за сметка на това познавам емоциите във всичките модели, сезони и цветове.
През 2017 разбрах за много отпадъци, хвърчали зад гърба ми. Опитът за унижение от хора, които би трябвало да проявяват само уважение (според природните закони), защото друго не са виждали от мен, се забавляваха, докато използваха всички възможни словесни атаки срещу името ми. Според тях това им е донесло радост. Браво! Мръсотията ги забавлява, но сега приемам факта, че е по-добре човек да е щастлив, без значение как го постига. Поздравления за избраното щастие! Унижението винаги е било оръжие на определен цвят от живота, но унижението е силно само в очите на онези, които го припознават. Когато се научих, че истината в собствените очи е цедката на реалното състояние, тогава отказах алкохола, който ме караше да се връзвам на всичко, което се опитва да ми отнеме спокойствието и да ме окове със зависими думи, които просто целят контрол.
Свободата е най-голямото ми богатство и едва ли желанието за щастие на другите би могло да ми я отнеме. Осъзнаването е щит, който може в някои битки да бъде разклатен, но никога няма да падне, докато сърцето избира свободата пред страха.
В този живот най-хубавото е, че имаме право да избираме, но цената всеки си плаща сам. Един ден сметката идва, ако не е дошла преди това, но все още стои в кутийката на масата. Не съдя, не защото не искам да бъда съден, правя го всеки ден със себе си, но споделям, защото, когато една история е написана, тя може и да е прочетена. Както може да е отхвърлена, така може и да е припозната. А аз често търся себе си в други съдби, защото това огледало е интересно, предизвиква и помага да се постига хармония без опиати и лицемерни изречения, споделени на ухо по време на интимна приятелска вечеря.
Годината, която започва, ще е различна. И това не е предсказание, а очакване. Досега скука не е имало, защото пътят води напред, а той никога не е равен, прав и с идеална настилка. Защото в живота си имаме избор, има цели, а нещастието никога няма да си вземе почивка. Но както батерията има по равно от плюс и минус, така и в живота срещаме от всичко. А всички ние имаме заряд, който един ден се изчерпва, но до този миг се храним и от двата полюса на живота.
Благодаря!
@HELLO!България/Януари/2018
Коментари
Публикуване на коментар