Коледа през септември - историята на различните чорапи

Започнах тези редове в първите дни на септември 2018 и малко преди края на октомври реших да ги завърша. Истината е, че ги написах отново, защото от години се уча да не живея с миналото. Да го използвам като гориво за бъдещето, но да не се опитвам да го правя настояще. Защото времето не съществува. То е просто преход и за да дойде утре трябва да пуснем днес.
Всичко започна от модата на различните чорапи. Бях чувал за нея, но когато я видях на живо започнах да я наблюдавам в детайли. Голяма част от нормалните американци носят различни чорапи. Набелязах си един обект, с много цветен избор и започнах да го наблюдавам всеки ден. След около месец стигнах до извода, че той не ги подбира, а просто грабва онова, което сухо и чисто. За да се уверя в думите си започнах да правя анкета - мода ли е или начин на живот да избираме два “чужди” чорапа от торбата. Оказа се, че само аз забелязвам това. Нито един от запитаните не беше разбрал че носи различни чорапи. Никой не се беше замислил, че е купил два еднакви, но никога не са били обувани заедно.
Но защо се продават еднакви, а ги носят различни? Какво искат да кажат подсъзнателно на себе си с тази свобода?
Нямам съмнение, че точно “свободни сме” означава модата, която ние забелязваме, защото може би ни липсва точно тя - истинската свобода, изразена в непукизъм, в липса на желание да НЕ се чуе непитано мнение. Истински изживян живот без робуване на някакви правила на някого и за нещо. И не защото не искат да спазват правила, напротив - истински свободните хора спазват най-много правила, но душата им не следва примера за качествен живот. Онези с различните чорапи не пресичат на червено и като шофират не засичат, защото си имат свобода на непукизъм. Те не се палят когато някой кара внимателно, напротив - поздравяват го. Защото животът не се живее бързо, той е спокойствие в красива музика свирена от пиано, чиито звуци се разливат като нежна чиста вода върху красиво огледало. Чорапите може да са еднакви, може и да са различни. Не е модерно да си свободен, няма мода в емоциите и желанието за живот. Модата е красив бизнес, който прави едни господари, а други роби. Но и в това не намирам нищо лошо, защото няма как да сме само плюс. Понякога и минусът от нашата батерия трябва да се покаже, че съществува, за да има равновесие.
Спомням си различните цветни чорапи на онова момче от Америка, които не знам защо ми напомниха на Коледа. Такива едни високи, с много цветове, а той с къси панталони, защото времето беше топло още, но това не го спираше да носи високи чорапи. И той един свободен, непукист и се усмихва на всеки. Няма значение дали е бил искрен или не - правеше го, защото така иска и може. Защото дори фалшивата усмивка е някаква усмивка, която все някой ще погледне на нея като на истински, просто защото има нужда.
Обичам Коледа и тишината. Обичам красотата дори на малките светлинки, които са родени от ток и не са живи като на прародителите си - свещите, но също са красиви. Светлината е живот, надежда, вяра и голяма мечта, за малки неща, които всеки от нас трудно признава пред себе си…
Не е лесно да промениш леглото си, но когато има мечти, всяка трудна крачка един ден ще разказва за себе си като красив спомен, който ще иска още такива в книгата на емоцията…