Пораснах ли или просто не съм готов да си го призная

Чувствам се като дете. Като цигане в лъскава къща на богаташи. Но колкото повече гледам вещите им, толкова повече осъзнавам, че нашите джунджурии са по-истински от всеки блясък замъглил очите на другите около мен.
Едно другарче ме учеше, че трябва да дружа със себеподобни и послушах съвета. Понякога хората се променяме и честотите на разбиране са по-други от вчерашните, но все пак няма как 24/7 да общуваме с такива, които разбират от гласовете на тишината. Нужно е понякога да плуваме в реалното, създадено от чуждите желания за свят от илюзия, жива само на батерии.
Днес не се чувствам пораснал. Не, категорично отказвам да приема, че лудото, свободното, безстрашното го няма и разумът само управлява. Често обаче реалното се разминава с желанията, които обаче може да се следват, без значение от изградените стени.
Върнах се към миналото си. Исках го и си намерих причина да го направя, но когато няма енергийно сливане тогава нищо не може да помогне да се избегне обратния завой, колкото и миналото да ни дърпа към комфорта на някакво фалшиво щастие.
Не съм голям, но и моите 37 ми напомнят, че не съм на 20. Не съм от тези, които мечтаят миналото да се върне, но не съм и от тези, на които морето все им е до коленете. Иска ми се, много ми се иска и затова понякога рискувам, за да проверя колко не съм се вразумил още. Разум според общопритерите критерии, които ако се спазват доказват, че личната свобода е някъде заспала между някакви съвети и спомените по великите дни.
Време е вече да си събера багажа, да замина за по-дълго, защото е необходимо да порасна, отново или за първи път.. Да разбера какво, защо, най-вече защо, как и с кого ще се запозная. Уроците, емоциите, новото и различното, култура на приемане, осъзнаване и мислене. Всичко онова, което едни възхваляват, а други просто изживяват. Не ми се иска да си тръгна с болка по миналото, но такава съществува.
Само онзи, който не чувства не носи малко  тъга и любов на синджирчето, което виси пред сърцето.
Днес, когато е вече вчера ще продължавам да боря своите страхове, да не се съгласявам с ментето на копието, но ще търся за да разказвам. Дори да е на себе си, ще го правя като събирам искрени думи, защото личното огледало показва опит, знание и думи, които вече са споделени. Чисто!