Машината на времето

Днес писането, създаването, измислянето е най-лесната професия. Всяко живо същество със самочувствие заявява, че може да върши тази работа, защото зад нейния блясък няма нужда от покритие. Важното е да има его, което никой не може да пробие и малко дъжд от парфюм, който да замаже оригиналната мазнина на празнота.

Навремето не ме искаха на много места, защото бях твърде млад. Днес не ме искат, защото не съм млад. Някак си пропуснах времето си някъде там. А сега “инфлуенсърите” живеят в свят обран от реални емоции и фокусиран върху поредната нищожна цел, а други "специалисти" поставят правила опънати на тънки изкуствени въженца. Да бяха паяци, да си оплетат мрежа, но те са просто хитри мухички, които летят да дразнят без да осъзнават, че природата си има закони и нито един бизнес на този свят не може да ръководи истински свободните.

Нямам никакво намерение да събирам #Dуми4ки за да хапя някого. Това го оставих в един мнооого стар и вече затворен период, когато хранех егото си с това, че мога да соча с пръст. Но днес моята машина на времето от бъдещето ми показа, че докато показвам един напред, има 3 назад. За да съм честен пред себе си, три пръста сочат мен. Благодарение на този урок вече ръката ми се подава само за "здравей", а не обвинява, защото всеки е избрал сам своята пътека. Началото е чист анализ на реалното, което все още отказвам да разбирам. 

А то пътища много, но истината е една и тя винаги управлява. Понякога се е скрила под лъскава рокля, но по-често е избрала старата дрипа на миналото, но е там и наблюдава онази наша глупост, която носим в мислите си - егото.

Ще завивам на следващата пряка. Така съм решил, но ще спра първо, защото има знак, който ме задължава. Но това не е закон за мен, а нужда да го направя. Да се огледам, да се обърна назад, макар да е през огледалото, но да си пожелая лек завой, честито ново начало, защото винаги човек може да започне от начало, стига да пусне миналото да си почива кротко и уморено, от излишни мисли, владели мозъчето часове наред.

Болката, тя винаги ще съществува, защото без нея няма как да има изправяне. Как човек ще лети напред и назад, ако не е почивал, не се е осъзнавал, не е преживявал.

Времето не изяжда нищо от миналото и бъдещето. То е само миг, които вдишва и издишва за секунда. И докато изхвърля ненужното за да поема нова глътка живот. Защото машината на времето в мислите може да превърта лентата напред и назад. Да вижда десетките изпити шотчета на бара, докато бившите близки днес уж живеят щастливо, но истината само сърцето я знае. И машината, която не пропуска да показва реалната ситуация в моментите на прожектиране. Докато съм под душа или се опитвам да потъна в покой в неспокойната си житейска ситуация...

Играта свърши. Обикновено след нея има нещо, но не и този път. Играта просто приключи с равен резултат, защото в живота хармонията е закон, който никога не се нарушава. Все по-малко хора разбират този факт, повечето разбират думите само на блясъка, който никога не остава във времето. Тя машината на времето може да го припомня понякога, но тази илюзия отдавна е изчезнала. А колко след нея бяха родени…

Ще завивам, защото не бързам, но зад мен има и други пътуващи, които искат да продължат на някъде, а всеки има право да постои на поредния кръстопът и да вземе решение на къде, защото машината на времето показва вчера и утре, но днес е мой е избор. А всеки има право на това, без значение с каква лекота е направен той. Изборът. 

А реалното, често се бърка с илюзиите за един ден. Свят, който дори не искам да анализирам, защото смисъла е надграждането, а само малките избират да хапнат днес без да се посадят нещо за утре. Но тя машината на времето няма да прескочи нито една подробност от реалното, без излишни спомени и надути цени.

Промяната е част от живота и тя не се превърта на бързи обороти.