Празни пътеки

Пустите залези 

гони ги вятъра 

Времето някак объркано 

Тръгва уверено 

малко забавено 

душата ми следва забулено 

******

Усещам ти мириса 

дълбоко във вените 

Сълзите ми сладки изпива ги. 

Солено е времето 

дето разделя ги 

За да стигне отново 

 до изгрева и мрака 

******

Чувствам те сякаш 

живееш в душата ми 

Празна отдавна усещам я някак си.

Искам “не питай ме” 

давам - очакване 

И тихо рисувам 

любов във очите ми 

******

Чувам ти мислите 

Думички викат ме 

Разкъсвам - обичам те 

Живея умирайки 

От утре до днес.

За теб, но не без мен..

******