Лъжата на истината

 Кръстих се Норе (Хоуп, от английски - Надежда) преди много години. Имаше хора, които не разбираха и ми се смееха на това ново за мен име. Днес вече е легално, тук в Америка. Защото това е огледалото на моята душа. Без надежда за мен няма утре, а бъдещето не е гарантирано. Ако не мечтая и не очаквам, няма как да се случи онова, което се случва с причина. И дори днес да не разбирам нещата, някой ден всичко се изяснява. Като мрачното небе, все пак идва момент, в който красотата му ни покорява и кара да замълчим. 

 Няма как да изживеем живота си по най-добрия начин, ако не помогнем на съдбата с желанията си, а то все някой ден се случва онова, което е нужно. И да, имената не си ги избираме, но намираме личната си принадлежност и за това се появяват прякорите, които често изместват самоличността определена от онези, които са ни създали… 

 На съвети всички сме добри. Хората обичаме да даваме акъл. Дали защото изглеждаме по-умни, показваме лично отношение или просто така забравяме личните си проблеми и изглеждаме по-щастливи. Всеки от нас си има различна причина да го прави, но е факт, на акъл сме много добри. 

 Последно време няма човек около мен, който да не се опитва да ме съветва. Искан или непоискан, думичките на акъла биват споделяни и то по начин, който задължава. Аз обичам да слушам хората. Защото така разбирам повече за тях. Дори да не споделят, в идеите си да са учители те показват ученика в себе си. Откривам зад всяка буква емоция, съдържание, дори да е празно, пак е нещо. Всички сме хора, почти всички сме емоционални дори добре прикритите. Но последно време се уча на едно - как да се науча да не чувам онова, което ме натоварва. 

 Много малко са онези, които не искат да ме променят. Повечето хора минали или минаващи през живота ми обичат да споделят мнението си за мен и да се опитват да ме променят. Споделят как се чувстват за да не останат незабелязани, а когато откажа да слушам ме определят като егоист. Аз не отричам това като факт, защото всеки е такъв, просто зависи от точката на анализиране. Но както аз имам право да не слушам, това право е на всеки. Интересно защо възползването се проявява след като вече урокът е бил предаден или по-конкретно - аз съм отказал първи да слушам? Винаги настава смут, ако проявя характер или изразя мнение, което не съвпада с другите. Понеже имам голям праг на поносимост винаги егото достига със закъснение, но силата му разрушава комуникацията. 

 Не понасям мрънкане. 

 Всеки има нещо, което му тежи, но ако не се борим със себе си, никой друг няма да го направи. Истината не се крие в изливане на кофата с лайна на улицата, а с това да се почисти след като приключи “изхождането”. Не бива да занимаваме хората с проблеми, които не ги касаят. Дори когато разказваме, пак цедката трябва да е пред емоциите, защото единствено само цензурата определя нашата същност. Самоконтролът е най-добрият лек на всяка болка. Не искам да давам непоискани съвети. Не искам да променям никого и да насочвам живота на никого. Всеки има право на избор, грешка, урок и щастие. Никой не се е родил научен, но опит се споделя, а не акъл. Той върви безплатно на “женския пазар”, докато опитът се трупа с практика.

 Живея открито, затова нямам много приятели. Честен съм и това боли, но ме кара да живея в синхрон с природата. Наскоро навърших 42. Живеем в ерата на технологиите и вярвам, че те помагат, не само увреждат нормалното ни съществуване. Тази година “приятелите” ме забравиха. Сетиха се след като социалната мрежа беше запълнена с още една снимка с хаштаг 42. Не се разсърдих на истината, че не съм им толкова важен, че да ме имат записан в календара, разсърдих се на мен, че очаквах вниманието. Това на хора, които имат интерес от комуникацията, но реално и сърцето им не трепва за моята емоция. За хора, които могат да говорят за проблемите с часове, но никога не споделят щастливите мигове с “приятелите си”. Истината често не се казва, тя се изразява или изплува като лайно във вода. Лъжата може да бъде маскирана, но то ментето не е оригинал.  

 Раждаме се сами и умираме по същият начин. Животът е за споделяне, но то върви с хармонията на спокойствието. Уча себе си да намирам покой и да плащам цената на решенията си. Приемам истината, но се опитвам да се залъгвам, че просто не разбирам ситуацията. Слушам съветите за да “прочета” хората, но опитът ми като човек ме е научил, че спокойствието идва с мир в душата, а не с това, което другите искат от мен. Мога да слушам с часове, но не искам да мълча, защото другите го изискват от мен. И дори, когато бъркам, не позволявам някой да ме спира в това. Как иначе да се науча. Дори и да ми кажеш, аз искам да знам. Като животните в природата - те пробват и така се научават. 

 Има щастливци с много приятели, но дори и най-големите и обичани звезди са самотници. Защото споделената усмивка е красива, но не е задължително да бъде допусната. Приета да, но всяко щастие си има цена. И когато някой ти предложи да си подели сметката с теб винаги имаш избор… Аз често предпочитам да я покрия цялата, така не споделям проблемите. 

 Тук няма да давам съвет, просто споделям опит. Дори не се оплаквам, защото на мен не мие жал за мен. Жалването няма да реши терзанията. Но уроците са научени тогава, когато знанието стане част от душата. А то за сметката, по-добре по-беден финансово, но по-чист емоционално. Защото винаги ще има един човек от страни, който да казва истината на лъжата… И преди да осъдиш думите ми, просто пробвай това върху себе си. Аз вече имам опит да понеса и повече, а това не ме прави по-слаб, а по-свободен в изборите си.