Първият опит

 Да бъдеш свободен и честен звучи лесно, когато имаш за цел да привличаш само внимание върху себе си, но ако целта е да изчистиш душата си, винаги се появява събитие, което да те отклони от решението за промяна. Често се заключваме у дома, защото се чувстваме в безопасност, скрити от живота, мръсотията, страховете. Скрити от себе си и онова, което не искаме другите да знаят за нас, защото някой винаги ще каже - недей. Но какво е различното между затворника по закон и този, който избира да не напуска стаята, в която уж намира спокойствието и свободата? Разликата е, кой задава правилата. А понякога законът е по-милостив от страховете. От мнението на другите, от техни съвети и начини да ни предпазят, докато те самите не го правят със себе си. Другите винаги ще се опитват да контролират нашите решения, дори да са само в мислите ни. Но само истинското Аз, онова, което е готово да носи отговорност за решенията си, прави нещата смислени, индивидуални и свободни. Въпреки цената… 

 През последните пет години, тук на острова наречен не случайно Gray Lady открих много цветове и тъмна в душата си. Изплаках много страхове и болка от миналото и затворих много врати в душата си. Не всички, защото този живот няма да ми е достатъчен да изчистя натрупаното в миналото, но това не е никаква причина да се откажа от мисията си да се освободя от страховете си и да се науча да живея свободно емоционално и да не се страхувам от себе си. От това, което съм, което съм направил или съм помислил. 

 През последната година често мисля за самоубийство. Реших повече да не го крият от себе си, защото така засилвам желанието си мечтата да стане реалност. Колко по-често изричам това на глас осъзнавам, че съм много далеч… 

 Представях си го красиво и класно. Лъскав хотел, много наркотици, пица, сладолед и разбира се любимото ми шампанско. Поне три дни купон с хубава гледка в компанията на болката, миналото, страховете и всички последствия от решенията си. Източване на всички вредни карти и лукс до последно. Защото макар парите да нямат значение за мен, обичам хубавите неща в живота. Никога не съм искал да се откажа от тях, без значение какво ще ми струва желанието за малко повече блясък.

 На скоро отбелязах 30 години от първия си вик за помощ. Първият ми опит да отнема живота си. Тогава бях дете и станах жертва на собствените си мечти и страховете на по-възрастните от мен. Осмелих се да живея свободно и да действам като 12 годишен, а бях “осъден” от един бизнес/радио/родител като равен. Това ме накара да не искам да поема отговорност като зрял, защото не бях такъв, а да постъпя като слаб и да се поддам на страховете си. Опитът беше неуспешен, но с последствия. И тогава започна всичко. Тогава се промених и започнах да правя много смели и безразсъдни за едно дете действия. Този вик за помощ никога не беше чут. От никого. Преместих се в гората на страховете си и грешките, където заживях изгубен до деня, когато наистина не разбрах колко съм сам, по средата на океана в държавата на мечтите и илюзиите, отказал се от миналото си и търсещ настоящото. 

 Днес имам страхотна добре платена работа, но отново страховете ми от това, че още живея в тази гора ме карат да не искам да изляза от нея и да бъда свободен и да продължавам с умни грешки, но подкрепен от обичта на живота. Онова, от което винаги съм имал нужда. 30 години по-късно разбрах какво съм направил през онзи ден през август. Тогава нямаше психолози, нямаше дори въпроси какво и защо. Имаше само - продължаваме напред. Този неуспешен опит да се откажа от живота никога не ме накара да спра да мисля, че все един ден той ще има продължение. Като един сериал, който винаги ще има още един бонус епизод. Днес още живея с много страхове, които хората биха използвали срещу мен. Но сега съм фокусиран върху победените такива. Отказах се от много отношения, не защото е по-лесно, а защото просто няма нужда от тях. Не е необходимо да се преструваме, когато просто може да се откажем. Непукизъм бих казал. Нямам нужда от контакт, който ме натоварва, стресира, осъжда или напомня факти от живота, които вече са затворени в стария скрин на миналото. Не ги нося като емоционален багаж. Онова, което не е полезно за нас винаги ще намери начин да ни разклати и припомни, че има държи контрола, но само от нас зависи дали да отворим кутията на миналото или просто да погледнем към бъдещето.

 Животът е кратък и пълен с грешки и успехи. Фокусираме се върху дупките по пътя, а не върху това как да извървим пътя си до крайната дестинация с повече уроци и смислени спомени. Обръщаме внимание на онова, което ни разсейва, вместо да излезем навън и макар въздухът да е мръсен е по-безопасен от живота между 4 стени.

 На думи винаги е лесно, да крещиш също, но само сърцето чува истината и то е онова, което никога не ни предава. Да се откажа да живея се оказва не толкова лесна задача, защото желанието за повече от живота винаги побеждава мечтите към слабостите. И тогава, преди 30 години, ако не съм осъзнавал какви ги върша, днес не искам да го мисля толкова много. Защото личното АЗ не е написана книга с правила от другите, то е смисъл, който има край, но до него има една магистрала с неравности, дупки и много задръствания.