Профилът на живота

Преди няколко седмици открих, че огледалото показва онова, което искаме да видим. То е прекрасно отражение на нашите желания, емоции и визия. “Днес изглеждам добре, това обаче не ми стои хубаво.” Мисли от рози род всеки има в главата си, когато огледалото влезе в комуникация с очите ни. Те виждат чувствата, а не реалното модно течение. Защото тенденциите за едни са смях за други и обратното. Не казвам, че няма изкуство в това как изглеждаме, но аз се фокусирам върху онези сутрешни срещи, които просто ще продължат в един пореден ден. Той ще е пълен с много и нищо, защото всичко зависи от това какво и как разбираме и как го виждаме. Огледалото ще покаже онези несъвършенства, само ако искаме да се фокусираме върху тях. 

Една светла сутрин открих нещо, което видях за върви път и изобщо не харесах. Моят истински профил. Колкото и да се фокусирах върху добре сложената предна част от себе си открих, че всеки профил показва повече, от колкото искам да видя. Особено когато погледът се измести от главата и продължи на долу по тялото. Случва рядко или по-често никога да се завъртам на ляво или дясно защото се фокусирам върху основата - онова, което върви напред. Открих, че колкото и да се грижа за фасадата, отстрани минувачи минават и те забелязват онова, което крия с предната маска. Седнах на леглото и започнах да мисля - какво толкова не харесвам у себе си. Какво другите виждат, а аз си мисля, че съм скрил. Защото с години пропусках тази важна част от визуалната подготовка. И нима като глътна корема отпред, ще скрия, че имам неща, които не харесвам у себе си. То пред огледалото мазното се е прибрало, но от страни несъразмерното тяло си остава същото каквото и е и когато поемам дълбоко въздух за да го задържа за перфектна визия. Да, много трудно изваждам думите на хората от главата си. Особено онези неизказаните, защото в тях има присъди, които аз наричам официално градивна критика, а реално са факти, които не са престъпление. Няма виновни и слабости, които биха могли като пистолет да отнемат последния дъх. Има просто комплекси, които вероятно е важно да разбера от къде са се появили, но към този момент смятам, че трябва да се съсредоточа върху мисията да бъдат освободени и излекувани. 

От години искам да имам хубаво тяло, а това не го постигам, защото ми липсва воля и желание за да “покоря” вероятно безсмислена мечта за мен. Друго обяснение нямам. Постигнал съм онова, което наистина исках, а това щом е неизпълнено, не е било просто родено от сърцето, а от завистливото око. 

Имаше период в който спортувах редовно и бях започнал да оформям мазнините в мускули. Тогава се бях фокусирал върху тези тренировки, защото вярвах, че ако изглеждам добре няма да бъда сам. Не мина много време докато разбера, че всичко това са глупости и нямат никакво значение. Болката идва по всяко време. 

От години търся душата на хората. Искам емоционални, духовни връзки около мен, а не такива базирани на материалния живот. Обичам цветовете на живота и лукса, който те кара да се усмихваш, защото си го постигнал с труд, но най-много ме радват срещите, които карат душата да диша спокойно и очите ми да мигат бавно. 

Връщам се на огледалото и това, което разбрах. От години съм се фокусирал върху това какво показвам и как изглеждам. Но само отпред, без да осъзнавам, че от страни също минават хора и има гледка и за тях, която си мисля, че скривам някакви с цветове на облеклото, но вече знам, че профилът ми никога няма да остане незабелязан. 

След онзи осъзнателен ден ден, сега когато застана пред огледалото искам да се огледам от всички страни. Да съм наясно със себе си и да не се притеснявам повече от това как изгледам. Да не се заблуждавам, че съм в добра форма, когато профилът казва истината. А за хората, който са от другата страна не искам да мисля. Предпочитам да се съсредоточа върху контрола на мислите и това как да чувам това, а не онова, което би могло да се понесе по вятъра…