Модата

На скоро изгледах един проект на Даниела Тренчева относно пластичните интервенции. В две части. Три и половина истории, говорят “не го правете” и една, която е ЗА, но след проверка (от там идва половинката). Аз мнение по темата имах преди време, но отдавна смятам, че то не е важно за никого освен за моето его, с което работим усилено по въпроса какво трябва да се изказва на глас и какво изобщо не бива да бъде обмисляно от анализационното ми Аз. Замислих се върху нещо споделено от последната история, което ме вълнува от месеци. Модата и това как искаме да приличаме на някого, нещо, да следваме тенденции. Тя казва, че прави всичко, защото е модерно и следва тенденции. 

Нещо, което от тенденция се е превърнало в тенденцията на тенденцията! 

Наскоро изгледах за пореден път сериала “Грозната Бети”, за втори път в оригинален, не дублирана версия. Всеки път откривам различни отговори за живота и манипулацията, а това да слушаш оригиналните гласове на актьорите носи неподправена истинност, защото им вярваш на персонажите по различен начин. От последното преглеждане на тази продукция запомних ключово изказване: “ние създаваме тенденциите, а не следваме такива”. И в същност в това е ключът на анализа с тези думички. 

Онези, които създават и тези, които като послушници в църква ги следват, а после извън храма се крещи “не сме вярващи”. Точно това е модата днес. Аз не изключвам себе си от тази група хора. От години искам да приличам на някого, но реално най-големите си крачки съм направил, когато съм бил себе си, без да виждам нещо или някой друг в образа или действията си. Но когато преди съм следвал, съм го правил с ясното намерение, че ще го отричам, когато ми е удобно… Тогава защо е нужно това следване? Да показваш, че си в тенденцията и да я отричаш. А то тенденцията е да си със сверен часовник, но да си себе си! 

Вземи черешката, а не тортата! 

С този прочит на емоционалните думички искам да се съсредоточа върху модата в емоциите и това, как егото се храни или самоизяжда заради поведение на икони, които сами решаваме че са такива. Разбира се един алкохолик, ако повтори 100 пъти, че не е пиянде, всички ще му повярват и подкрепят, но само той и чашката знаят истината върху това кое е черно и бяло. 

Няма да говоря за модата като изкуство, защото смятам, че има много хора, които са се родили с чувството за хубост. Те работят и продават красота и на всеки талант има 100 отгоре, които искат да му сринат сърцето, но само душата може да оцелее на онова, което не се учи, а е даденост. 

Но с емоционалното здраве грешките и думите имат висока цена, която няма кой да плати. Плаща я само собственикът. 

Последно време много събития в живота ми се опитват да отнемат усмивката ми. Не крия, че успяват, защото по някакъв начин са по-силни от мен. И аз както всеки обичам да се оплаквам и да получавам състрадание, а колкото повече усилия полагам, този навик да бъде изтрит от книгата за ежедневно поведение, толкова повече оставам неразбран, защото групата от нарциси винаги се подкрепя в името да бъде сринат онзи, който не се вписва “по домова книга”. Всеки има различен довод да “членува”, но едно обединява всичките - който не е с нас е против нас, но ако си с нас, следваш нашите правила и нямаш свои. И когато това се случи тогава собственото Аз изчезва и от създател, човек става последовател. 

Нямам лошо да си фен на нещо, което те храни с позитивизъм, спокойствие и вдъхновение, но ако ще следвам някой, който просто критикува, защото е лесно да кажеш на как и какво не струва, тогава от последовател се превръщаш в зависим. 

Смисълът на живота не е да си самотник, но споделянето не е крайна цел. Само опитът учи, а уроците често са огромни осъзнати грешки. 

Модата не е за всеки, особено за слабите. Модата има за цел да ни научи и покаже кое може да обединява, но личното Аз трябва да присъства във всеки аутфит, комуникация или просто думичка. Безсмислено е, когато искаш нещо, което някой друг иска, без да виждаш себе си в него. И аз бих бил страхотен, ако тялото ми беше нацепено, но така и докато вървях по този финес път, не открих себе си, напротив, губех смисъл, защо да го правя. И така и не се превърнах в Аполон и не съм страхотен. Но знам, че поне душата си е моя и тя не следва нито една снимка, послание или мисия. Тя иска просто да намери щастие… 

А щастието също е модно, стига да не е купено от Шанел, а да в един изчистен Ролекс, който не отмерва времето, а показва, че времето не е наше и само ние може да го изживеем пълноценно.