Обувките на усмивката
14.09.2011
Вдъхновение от телевизора
Всеки нормален човек си има своите ритуали рано сутрин. Понякога човек не се замисля, че като отвори очи в нормалното си ежедневие върши едни и същи неща. Но тези, които са мръднали като мен и се анализират периодично го правим. От време на време дори променяме ритуалите, защото си мислим, че е нужно, а не защото се нуждаем. Ето сега се опитвам вместо в 8.30 да ставам в 8.00, но не се получава. Отварям очи не по-рано от 8.35. Много ми се спи и много обичам да спя. Трудно се разделям с удобното легло, но като го направя първо отварям хладилника за да си взема плодове за фреш. Искам да се климатизират и тогава да ги изцедя. През това време оправям това, което съм разхвърлял вечерта. Пускам телевизора. От седмица вместо “Мелинда” по FOX гледам Тази сутрин. Давам шанс и на Нова, но пак се връщам при Цолова. По време на рекламите си правя сок-а, измивам изтисквачката и сядам да го изпия. После следва душ, тоалет и хайде към Културния дом. Но днес една мисъл нахлу като ураган в главата ми и ме накара отново да се анализирам, но този път с усмивка.
На гости на Виктор и Ани бяха актьори и режисьора на “Кецове”. Филм, за който отдавна слушаме, пишем, говорим, но ще гледаме след повече от месец. Моите колеги го гледаха (предпремиерно), но не и аз. Предпочитам да си дам лептата от един билет, защото изкуството трябва да се подкрепя. От разговора по телевизора разбрах за какво става въпрос в лентата. За свободата на един човек, за това да бъде себе си и да живее живота си. Обут в Кецове предполагам. Символиката тепърва ще я разбера, но се замислих над това, че аз от тази пролет нося само Кецове. Различни цветове, големина (нали има нормални и високи – не има знам истинският им термин :) ), стил. Кецове, които не искам да събуя, защото когато са на краката ми се чувствам свободен. Дори на рождения си ден се облякох панталон с риза и Кецове. И пак искам да нося само Кецове, защото от както са на краката ми аз гледам на живота по друг начин. Усмивката ми, душата ми, хармонията, спокойствието, мирогледа и желанието за промяна – към по-добро, към по-истинско. Не мога да отрека, че сега съм повече аз. И не знам дали е от Кецовете, но е факт, а и сега се замислям, че в магазините се заглеждаме по Кецове, не по обувки. Ще я нарека обувката на усмивката. Защото аз не съм виждал нещастен човек с Кецове. Е, сега винаги има черни овце, но да гледаме по-реално на нещата.
Вървейки към Културния дом гледах първо обувките на краката. Тези с Kецовете ми изглеждаха по-различни. Като започвах от изкачвам погледа си нагоре виждах в стилът им истинска свобода, а тя говори за уравновесена душа, която знае какво иска от живота си. Определено е различно с другите обувки, но те трудно изразяват душата на човек. Още повече, че има професии, които задължават облекло и обувка и тогава изобщо не можем да говорим за душевно изразяване чрез личен стил.
Нима Кецовете не са символ на младия и бурен дух? Замислям се за по-зрелите ми познати, които носят Кецове. Ми те са по-млади от мен. Тяхната концепция за живота е по-свежа от моята...
Ще продължа да нося и да си купувам Кецове, защото не ми се разделя с усмивката ми... Дали те допринасят или не - не знам, но ми помагат да стъпвам по-удобно по Софийските улици!
Вдъхновение от телевизора
Всеки нормален човек си има своите ритуали рано сутрин. Понякога човек не се замисля, че като отвори очи в нормалното си ежедневие върши едни и същи неща. Но тези, които са мръднали като мен и се анализират периодично го правим. От време на време дори променяме ритуалите, защото си мислим, че е нужно, а не защото се нуждаем. Ето сега се опитвам вместо в 8.30 да ставам в 8.00, но не се получава. Отварям очи не по-рано от 8.35. Много ми се спи и много обичам да спя. Трудно се разделям с удобното легло, но като го направя първо отварям хладилника за да си взема плодове за фреш. Искам да се климатизират и тогава да ги изцедя. През това време оправям това, което съм разхвърлял вечерта. Пускам телевизора. От седмица вместо “Мелинда” по FOX гледам Тази сутрин. Давам шанс и на Нова, но пак се връщам при Цолова. По време на рекламите си правя сок-а, измивам изтисквачката и сядам да го изпия. После следва душ, тоалет и хайде към Културния дом. Но днес една мисъл нахлу като ураган в главата ми и ме накара отново да се анализирам, но този път с усмивка.
На гости на Виктор и Ани бяха актьори и режисьора на “Кецове”. Филм, за който отдавна слушаме, пишем, говорим, но ще гледаме след повече от месец. Моите колеги го гледаха (предпремиерно), но не и аз. Предпочитам да си дам лептата от един билет, защото изкуството трябва да се подкрепя. От разговора по телевизора разбрах за какво става въпрос в лентата. За свободата на един човек, за това да бъде себе си и да живее живота си. Обут в Кецове предполагам. Символиката тепърва ще я разбера, но се замислих над това, че аз от тази пролет нося само Кецове. Различни цветове, големина (нали има нормални и високи – не има знам истинският им термин :) ), стил. Кецове, които не искам да събуя, защото когато са на краката ми се чувствам свободен. Дори на рождения си ден се облякох панталон с риза и Кецове. И пак искам да нося само Кецове, защото от както са на краката ми аз гледам на живота по друг начин. Усмивката ми, душата ми, хармонията, спокойствието, мирогледа и желанието за промяна – към по-добро, към по-истинско. Не мога да отрека, че сега съм повече аз. И не знам дали е от Кецовете, но е факт, а и сега се замислям, че в магазините се заглеждаме по Кецове, не по обувки. Ще я нарека обувката на усмивката. Защото аз не съм виждал нещастен човек с Кецове. Е, сега винаги има черни овце, но да гледаме по-реално на нещата.
Вървейки към Културния дом гледах първо обувките на краката. Тези с Kецовете ми изглеждаха по-различни. Като започвах от изкачвам погледа си нагоре виждах в стилът им истинска свобода, а тя говори за уравновесена душа, която знае какво иска от живота си. Определено е различно с другите обувки, но те трудно изразяват душата на човек. Още повече, че има професии, които задължават облекло и обувка и тогава изобщо не можем да говорим за душевно изразяване чрез личен стил.
Нима Кецовете не са символ на младия и бурен дух? Замислям се за по-зрелите ми познати, които носят Кецове. Ми те са по-млади от мен. Тяхната концепция за живота е по-свежа от моята...
Ще продължа да нося и да си купувам Кецове, защото не ми се разделя с усмивката ми... Дали те допринасят или не - не знам, но ми помагат да стъпвам по-удобно по Софийските улици!
Коментари
Публикуване на коментар