Когато работата е приятелство...
16.12.2011
...Животът наистина е прекрасен!
9
Преди година и аз не вярвах, че мога да извървя този път. Той беше толкова каменист, че изкачването по него беше равносилно на тежък физически труд. Много изхабени калории в работа, нерви, усмивки... И всичко това заради любовта към едно списание.
Възможно ли е да обичаш нещо, което не е човек, а чувствата да са по-силни от любовта между двама?
Да, и това е категорично. А доказателствата са на лице – Ася Станева, Ясен Савов, Ана Костадинова, Благомира Василева, Пламен Ангелов, Тони Тончев и Елена Калпакчиева са основата на всичко, което ние просто наричаме HELLO! България. Към тези любими приятели ще добавя и още няколко имена, които през последните 12 месеца помогнаха нашия огън да се разгаря все по-силно – Инес Павлова, Виолета Цонкова, Райна Деницова, Слава Йорданова, Петя Желева, Мартин Райков, Калина Папазян, Петрина Василева, Радостина Николова, Гергана Маринова, Калин Георгиев, Светла Стойкова, Пламена Иванова, академия Стефан, Велислава Велкова, Георги Налбантов, Ива Димова, Димитрина Шишкова, Христо Петров и Емил Бузатов (Мир на праха му!). (Има и още един човек, но тя си знае колко много я обичам и за това няма да и напиша името. Защото е НОМЕР ЕДНО!!!) Знам че е важно да се казва БЛАГОДАРЯ, но изброените заслужават много повече. Приятелството е основната причина ние все още да вярваме в позитивното и да работим с неподправения хъс и желание. А любовта към работата да се подхранва с усмивки е нещо трудно, но не невъзможно...
Оглеждам се. Всеки ден. Колегите от другите медии... Наблюдавам ги виртуално, понякога и реално. Почти не разговарям, защото знам, че освен критика, жлъчни думи, цветни интриги или клюкарско мнение друго няма да получа. Някак си професионализмът се измерва в личните знания и умения, а не според видимите резултати. Благословен съм, че имам възможността всеки един ден да се уча от уменията, на онези хора, които са създали медията, която ми отвори очите за чистата и различна журналистика. Щастлив съм, че съм критикуван с уважение, а грешките приемани.
„Благодаря ти, че обичаш работата си и имаш сърце” – такъв беше коментарът на една българска звезда за материала, който направих с нея. Това не е самоизтъкване, нито комплимент, това е признание, че вървя по правилния път – не само известните, но и читателите да усещат душата на работата ни. И това не е само при мен. Всеки ден говоря с хората, които вече са мои приятели, а не колеги и виждам и тяхната любов в това, което правят. Няма по-прекрасно чувство от това работата да е приятелство и усмивките да са от положителна енергия. Аз знам, че тези хора са специални в моя живот, каквото е HELLO!. Това е работата, която промени мисленето, живота ми и отношението към интригата, злобата и завистта. Няма значение кой какво говори когато е зад мен, защото е по-важно какво виждат очите ми. Само това може да накара душата ми да се вълнува. За това я раздавам всеки път. За това една година правя лични компромиси в името на приятелството – моята работа.
Спомням си какво слушаха ушите ми преди една година. Днес тези приказки са затихнали, а авторите им не се вълнуват от мен (предполагам!). Днес имам много повече истински приятели, а душата ми е по-чиста.
Година по-късно знам, че бизнесът е на първо място удоволствие. Резултати не се постигнат с мръсна игра. Резултати се постигнат с душа. И няма да крия, че се гордея, че една година вече го доказваме.
Пиша всичко това, защото не искам повече да крия моите приятели само за себе си. До сега само техните имена бяха известни, но те заслужават да знаят, че променят живота ми всеки ден. Тайничко вярвам, че променят живота и на своите читатели с нещата, които пишат.
В деня на празника на HELLO! България искам да си пожелая нашата мисия да има все повече последователи, защото не е важно да си част от нас в офиса, ти си част от нас от в момента, в който си ни избрал. Ние не отричаме никого, нито казваме кой е лош. Ние не твърдим кой е най-добър или по-професионален. Ти, читателят имаш правото да го кажеш. Ние само ти припомняме, нещо, което е повече от важно и красиво... Животът е прекрасен!
Благодаря!
Станислав Дочев
...Животът наистина е прекрасен!
9
Преди година и аз не вярвах, че мога да извървя този път. Той беше толкова каменист, че изкачването по него беше равносилно на тежък физически труд. Много изхабени калории в работа, нерви, усмивки... И всичко това заради любовта към едно списание.
Възможно ли е да обичаш нещо, което не е човек, а чувствата да са по-силни от любовта между двама?
Да, и това е категорично. А доказателствата са на лице – Ася Станева, Ясен Савов, Ана Костадинова, Благомира Василева, Пламен Ангелов, Тони Тончев и Елена Калпакчиева са основата на всичко, което ние просто наричаме HELLO! България. Към тези любими приятели ще добавя и още няколко имена, които през последните 12 месеца помогнаха нашия огън да се разгаря все по-силно – Инес Павлова, Виолета Цонкова, Райна Деницова, Слава Йорданова, Петя Желева, Мартин Райков, Калина Папазян, Петрина Василева, Радостина Николова, Гергана Маринова, Калин Георгиев, Светла Стойкова, Пламена Иванова, академия Стефан, Велислава Велкова, Георги Налбантов, Ива Димова, Димитрина Шишкова, Христо Петров и Емил Бузатов (Мир на праха му!). (Има и още един човек, но тя си знае колко много я обичам и за това няма да и напиша името. Защото е НОМЕР ЕДНО!!!) Знам че е важно да се казва БЛАГОДАРЯ, но изброените заслужават много повече. Приятелството е основната причина ние все още да вярваме в позитивното и да работим с неподправения хъс и желание. А любовта към работата да се подхранва с усмивки е нещо трудно, но не невъзможно...
Оглеждам се. Всеки ден. Колегите от другите медии... Наблюдавам ги виртуално, понякога и реално. Почти не разговарям, защото знам, че освен критика, жлъчни думи, цветни интриги или клюкарско мнение друго няма да получа. Някак си професионализмът се измерва в личните знания и умения, а не според видимите резултати. Благословен съм, че имам възможността всеки един ден да се уча от уменията, на онези хора, които са създали медията, която ми отвори очите за чистата и различна журналистика. Щастлив съм, че съм критикуван с уважение, а грешките приемани.
„Благодаря ти, че обичаш работата си и имаш сърце” – такъв беше коментарът на една българска звезда за материала, който направих с нея. Това не е самоизтъкване, нито комплимент, това е признание, че вървя по правилния път – не само известните, но и читателите да усещат душата на работата ни. И това не е само при мен. Всеки ден говоря с хората, които вече са мои приятели, а не колеги и виждам и тяхната любов в това, което правят. Няма по-прекрасно чувство от това работата да е приятелство и усмивките да са от положителна енергия. Аз знам, че тези хора са специални в моя живот, каквото е HELLO!. Това е работата, която промени мисленето, живота ми и отношението към интригата, злобата и завистта. Няма значение кой какво говори когато е зад мен, защото е по-важно какво виждат очите ми. Само това може да накара душата ми да се вълнува. За това я раздавам всеки път. За това една година правя лични компромиси в името на приятелството – моята работа.
Спомням си какво слушаха ушите ми преди една година. Днес тези приказки са затихнали, а авторите им не се вълнуват от мен (предполагам!). Днес имам много повече истински приятели, а душата ми е по-чиста.
Година по-късно знам, че бизнесът е на първо място удоволствие. Резултати не се постигнат с мръсна игра. Резултати се постигнат с душа. И няма да крия, че се гордея, че една година вече го доказваме.
Пиша всичко това, защото не искам повече да крия моите приятели само за себе си. До сега само техните имена бяха известни, но те заслужават да знаят, че променят живота ми всеки ден. Тайничко вярвам, че променят живота и на своите читатели с нещата, които пишат.
В деня на празника на HELLO! България искам да си пожелая нашата мисия да има все повече последователи, защото не е важно да си част от нас в офиса, ти си част от нас от в момента, в който си ни избрал. Ние не отричаме никого, нито казваме кой е лош. Ние не твърдим кой е най-добър или по-професионален. Ти, читателят имаш правото да го кажеш. Ние само ти припомняме, нещо, което е повече от важно и красиво... Животът е прекрасен!
Благодаря!
Станислав Дочев
Коментари
Публикуване на коментар