Мирисът на любовта
19.12.2011
Тя съществува, но голите думи я унищожават
Видях я отново, любовта. Видях я в едни прекрасни хора, които не говорят за чувствата, а ги изживяват. Те не са като другите, които само изтъкват какво усещат, те го изживяват. За това и страдаха дълго. Тяхната любов е заслужена и за това мирише на красота, но това могат да го усетят само онези, които я познават. Ароматът и е специфичен, но трудно преодолим за приемане. Той достига до всички истински сърца – дори и до самотните. Завладява така, както не го пише и в най-големите книги. Бурята е опустошителна и безпощадна.
В тази история ще участват реални хора. Като във всички до сега, но този път ще им измисля имена. Няма да са истинските, но ще се доближават до душата им. Искам той да се казва Валентин, защото в това име има много любов. Тя да се казва Нежност, защото я крие в сърцето си. Двамата имаха прекрасна връзка, която бяха прекратили заради липса на разговор помежду им. И така започна голямото страдане. Нежност беше категорична, че двамата нямат общо бъдеще, а Валентин започна да посещава клубовете. Той не търсеше жени, не търсеше секс, търсеше може би спокойствие. Както аз го търсех преди няколко месеца. Един уикенд запалих колата и реших да си подаря един вълшебен уикенд, който да ми донесе усмивка, любов, доброта и внимание. Никога не бях си и помислял, че часове по-късно аз ще напиша в телефона си една бележка – Пътуването до голямата болка. Не намирах обяснение, защо когато търся злато, все на ръжда попадам. Цветовете им си приличат, но когато ги гледаме от далеко, а реално нямат нищо общо. Едното е красиво, а другото мърливо. Така и Валентин търсеше своя диамант, но не в сърцето си, а в очите на своите приятели. Очите на Нежност също не бяха същите. Макар да бяха усмихнати, чувствителните души познаваха липсата на искра в тях. Бях сигурен, че те отново ще се настроят на една вълна и отношенията им ще грейнат като коледна елха. Няма по-красива материална гледка от първото включване на коледните лампички. Чакан момент, който озарява за миг сърцето и кара душата да се усмихва. Така и любовта между Нежност и Валентин отново грейна, а мирисът й ме завладя в петък.
Подвластен на нежността аз се удавих в тяхното море от любов, без да съм си взел спасителна жилетка. Наслаждавах се на всяка една минута, в която компанията им обръщаше внимание на моята чувствителна нежност, а парфюмът им неусетно завладяваше онази част от мен, която бях заключил. След дълго боледуване на сърцето ми аз реших, че то трябва да преспи един зимен сън преди да започне отново да грее. Но плановете са за да се объркват. Нежност и Валентин дори не предполагат какво правят с околните. Едва ли си дават сметка как тяхното щастие влияе на самотните сърца. Осъзнах го в неделя, когато се прибрах по-самотен от когато и да е било. Сърцето ми се беше освободило от веригите, с които бях го заключил и беше сторило неща, които само то умее. Беше се докоснало до друго и както се беше целунало с него така и безвъзвратно се раздели с него. Спомням си, че тялото ми категорично отказваше да му се подчини, но понякога устните сами намират другите. Това се случва от управление на чувствата, които не се подчиняват на здравата мисъл. Тя обаче рано или късно се намесва и прекратява всичко, което я е пренебрегнало.
Слушам една безумно любовна песен на Азис, която той изпя в началото на кариерата си. В „Обичам те” се пее за онази любов, която не угасва въпреки раздялата. Пее се за онези чувства, които аз никога не съм изпитвал. Да обичаш въпреки болката. Да прощаваш в името на любовта. Умните хора казват, че няма непростими грешки, освен непоправимите действия. Аз обаче отказвам да вярвам в това. Има непоправими грешки!
Вярвам в любовта и знам че я има. Може би съм малък за нея, а може би съм я пропуснал. Но любовта на Нежност и Валентин ме убеждава, че тя наистина съществува. Но вече знам една от тайните им – не говорят, а живеят. Действат, а не обсъждат. За любовта се говори когато тя прелива, а това се случва с много капки нежност...
И сега пак слушам тази песен. За 6-ти път. И размишлявам над всичко това. Как се поддадох на магията наречена любов, която ме хвана в капана си. Мирисът на любовта е неусетен, непознат, само действията , които сме извършили под негово въздействие ни карат да осъзнаем, че той е проникнал в душата. А не съм влюбен... Дори очите на нежността не помня, но помня усещането от докосването им. Значи то вече е свободно... Сърцето...
Предстоят вълшебни празници, които ще започнат с малко болка, гарнирана с усмивка. Но най-хубавото от раната е, че сърцето ми все още може да намига на друго. Макар да не е оздравяло и да му е трудно да се гмурне в морето от чувства знае, че все още е живо и не е унищожено. Нито замръзнало, нито обладано от безчувственост. За всяка рана си има лек, а моя е мирисът на Нежност и Валентин. Сега следва и едно Амурче да си направят...
Отказвам се да бягам. Отказвам се да се примиря и искам все повече хора като Нежност и Валентин, които да правят животът ми прекрасен! Защото той с розовите очила е още по-красив...
Тя съществува, но голите думи я унищожават
Видях я отново, любовта. Видях я в едни прекрасни хора, които не говорят за чувствата, а ги изживяват. Те не са като другите, които само изтъкват какво усещат, те го изживяват. За това и страдаха дълго. Тяхната любов е заслужена и за това мирише на красота, но това могат да го усетят само онези, които я познават. Ароматът и е специфичен, но трудно преодолим за приемане. Той достига до всички истински сърца – дори и до самотните. Завладява така, както не го пише и в най-големите книги. Бурята е опустошителна и безпощадна.
В тази история ще участват реални хора. Като във всички до сега, но този път ще им измисля имена. Няма да са истинските, но ще се доближават до душата им. Искам той да се казва Валентин, защото в това име има много любов. Тя да се казва Нежност, защото я крие в сърцето си. Двамата имаха прекрасна връзка, която бяха прекратили заради липса на разговор помежду им. И така започна голямото страдане. Нежност беше категорична, че двамата нямат общо бъдеще, а Валентин започна да посещава клубовете. Той не търсеше жени, не търсеше секс, търсеше може би спокойствие. Както аз го търсех преди няколко месеца. Един уикенд запалих колата и реших да си подаря един вълшебен уикенд, който да ми донесе усмивка, любов, доброта и внимание. Никога не бях си и помислял, че часове по-късно аз ще напиша в телефона си една бележка – Пътуването до голямата болка. Не намирах обяснение, защо когато търся злато, все на ръжда попадам. Цветовете им си приличат, но когато ги гледаме от далеко, а реално нямат нищо общо. Едното е красиво, а другото мърливо. Така и Валентин търсеше своя диамант, но не в сърцето си, а в очите на своите приятели. Очите на Нежност също не бяха същите. Макар да бяха усмихнати, чувствителните души познаваха липсата на искра в тях. Бях сигурен, че те отново ще се настроят на една вълна и отношенията им ще грейнат като коледна елха. Няма по-красива материална гледка от първото включване на коледните лампички. Чакан момент, който озарява за миг сърцето и кара душата да се усмихва. Така и любовта между Нежност и Валентин отново грейна, а мирисът й ме завладя в петък.
Подвластен на нежността аз се удавих в тяхното море от любов, без да съм си взел спасителна жилетка. Наслаждавах се на всяка една минута, в която компанията им обръщаше внимание на моята чувствителна нежност, а парфюмът им неусетно завладяваше онази част от мен, която бях заключил. След дълго боледуване на сърцето ми аз реших, че то трябва да преспи един зимен сън преди да започне отново да грее. Но плановете са за да се объркват. Нежност и Валентин дори не предполагат какво правят с околните. Едва ли си дават сметка как тяхното щастие влияе на самотните сърца. Осъзнах го в неделя, когато се прибрах по-самотен от когато и да е било. Сърцето ми се беше освободило от веригите, с които бях го заключил и беше сторило неща, които само то умее. Беше се докоснало до друго и както се беше целунало с него така и безвъзвратно се раздели с него. Спомням си, че тялото ми категорично отказваше да му се подчини, но понякога устните сами намират другите. Това се случва от управление на чувствата, които не се подчиняват на здравата мисъл. Тя обаче рано или късно се намесва и прекратява всичко, което я е пренебрегнало.
Слушам една безумно любовна песен на Азис, която той изпя в началото на кариерата си. В „Обичам те” се пее за онази любов, която не угасва въпреки раздялата. Пее се за онези чувства, които аз никога не съм изпитвал. Да обичаш въпреки болката. Да прощаваш в името на любовта. Умните хора казват, че няма непростими грешки, освен непоправимите действия. Аз обаче отказвам да вярвам в това. Има непоправими грешки!
Вярвам в любовта и знам че я има. Може би съм малък за нея, а може би съм я пропуснал. Но любовта на Нежност и Валентин ме убеждава, че тя наистина съществува. Но вече знам една от тайните им – не говорят, а живеят. Действат, а не обсъждат. За любовта се говори когато тя прелива, а това се случва с много капки нежност...
И сега пак слушам тази песен. За 6-ти път. И размишлявам над всичко това. Как се поддадох на магията наречена любов, която ме хвана в капана си. Мирисът на любовта е неусетен, непознат, само действията , които сме извършили под негово въздействие ни карат да осъзнаем, че той е проникнал в душата. А не съм влюбен... Дори очите на нежността не помня, но помня усещането от докосването им. Значи то вече е свободно... Сърцето...
Предстоят вълшебни празници, които ще започнат с малко болка, гарнирана с усмивка. Но най-хубавото от раната е, че сърцето ми все още може да намига на друго. Макар да не е оздравяло и да му е трудно да се гмурне в морето от чувства знае, че все още е живо и не е унищожено. Нито замръзнало, нито обладано от безчувственост. За всяка рана си има лек, а моя е мирисът на Нежност и Валентин. Сега следва и едно Амурче да си направят...
Отказвам се да бягам. Отказвам се да се примиря и искам все повече хора като Нежност и Валентин, които да правят животът ми прекрасен! Защото той с розовите очила е още по-красив...
Коментари
Публикуване на коментар