Мръсната игра винаги оставя трайни петна
04.01.2012
С пари и Господ се купува!
Църквата е най-голямото доказателство, че парите управляват всичко. Вярващ съм, но се възмущавам когато едно погребение струва повече от заплатата на продавачката в магазина. Едно кръщене, една сватба, едно освещаване... Да, църквата трябва да се издържа, но в пиков период храмовете правят на ден десетки хиляди левове само от такси, без свещите, без другите дарения, които миряните оставят в касата.
Не искам дори да се замислям какви пари се въртят в Божия дом. Не искам да се замислям какви неща вършат неговите служители и как в манастирите се вихрят купони и оргии. Чувал съм от хора, които са преживели подобни истории. Възмущавам се от това, че парите управляват света, а не да му помагат той да се развива.
Последните две години наблюдавам истинско падение на медийния бранш. Заплатите се смаляват, кражбите се увеличават, подкупите са на власт, а истинските журналисти забравиха, че имат слово. Всичко е подчинено на парите. По светските събирания се идват хора, които не знаят има ли разлика между пълен и непълен член. Да член, не стомах. То и аз не го разбирам, но се старая да го изуча. Те обаче не знаят точно за какъв член става въпрос. За граматически, не за полов!!! Най-тъжното е, че те лесно попадат в тези среди, защото ниското заплащане винаги е с предимство, а мераклиите да ядат и пият с известните са стотици. В едни момент една нереализираа се звезда ще им подхвърли една стотачка само за да се види с голямо заглавие.
Най-щастливо си тръгвам от парти, когато пред очите ми една дузина селяни са се наяли като клошарите, напили като алкохолиците и обрали торбите от входа. Няма да забравя как на турнира по Генерал домакините от Jim Beam се видяха в чудо когато цялата храна за гост звездите изчезна. А с нея и скъпите напитки, които радваха една група отбрани журналисти, от медии за които и баба ми не е чувала!
Цялата ми драма е, че това е нивото. В момента. Няма фейс контрол, няма никакъв контрол на входа, който да провери картите на колегите. Най-страшното е, че така тотално се унищожи нивото и много хора вече не искат и да чуват за медии на техните събития.
Парите обаче продължават да управляват цялата гилдия. Появи ли се някъде торба с жълтици много „професионалисти” се насочват към нея. В началото всички си мислят, че тя е като чувала на Дядо Коледа – никога не остава празна. От опит знам, че това не е така. Винаги идва края, а шансът да се оправяш сам се дава много рядко... Стандартната процедура е всичко да се закрива и забравя. Забравя се и онзи момент, в който „професионалистите” са се били в гърдите как ще сразят конкуренцията, но сразена остава само хазната.
Не спирам да вярвам, че парите са нужни, но те се харчат с акъл. Истински, не въображаем. Вложиш ли в началото чувство, после професионализъм тогава машината върви по-добре, а горивото ще стигне за по-дълъг път.
Хубаво е ударите в гърдите да бъдат умерени, а доходите заслужени. Не е хубаво когато един човек се продаде за пари и после да изака само едно аку, което дори няма да мирише, заради полуфабрикатите, които са го създали. А и понякога една птичка пролет не прави. Нека славейчетата да са повече... Ама обикновено са кът...
Ще завърша с това, което започнах – мръсната игра. Няма да забравя онзи период от живота си, в който изкарвах доходите си с работа, която беше всичко друго, но не и престижна. Макар да се водех журналист. Няма да забравя как се омазах от нечестната и кална история, в която се забърках и колко години ми бяха нужни за да се почистя. Нито един прах за пране не помогна, нито един омекотител не направи съня ми по-приятен. Няма да забравя онези, които тогава ми се радваха на калните петна. Днес те се цапат, но твърдят, че така трябва. Бизнес било. Аз обаче не мисля, че съм сбъркан за да вярвам, че мръсната игра винаги остава, омазва и никога не побеждава. Тя може да спечели битка, но никога войната, ако има добър съперник. И колкото и пъти да ме спънат, аз пак ще стана. Искам да съм изправен и чист, трудно е, но не и невъзможно!!!
С пари и Господ се купува!
Църквата е най-голямото доказателство, че парите управляват всичко. Вярващ съм, но се възмущавам когато едно погребение струва повече от заплатата на продавачката в магазина. Едно кръщене, една сватба, едно освещаване... Да, църквата трябва да се издържа, но в пиков период храмовете правят на ден десетки хиляди левове само от такси, без свещите, без другите дарения, които миряните оставят в касата.
Не искам дори да се замислям какви пари се въртят в Божия дом. Не искам да се замислям какви неща вършат неговите служители и как в манастирите се вихрят купони и оргии. Чувал съм от хора, които са преживели подобни истории. Възмущавам се от това, че парите управляват света, а не да му помагат той да се развива.
Последните две години наблюдавам истинско падение на медийния бранш. Заплатите се смаляват, кражбите се увеличават, подкупите са на власт, а истинските журналисти забравиха, че имат слово. Всичко е подчинено на парите. По светските събирания се идват хора, които не знаят има ли разлика между пълен и непълен член. Да член, не стомах. То и аз не го разбирам, но се старая да го изуча. Те обаче не знаят точно за какъв член става въпрос. За граматически, не за полов!!! Най-тъжното е, че те лесно попадат в тези среди, защото ниското заплащане винаги е с предимство, а мераклиите да ядат и пият с известните са стотици. В едни момент една нереализираа се звезда ще им подхвърли една стотачка само за да се види с голямо заглавие.
Най-щастливо си тръгвам от парти, когато пред очите ми една дузина селяни са се наяли като клошарите, напили като алкохолиците и обрали торбите от входа. Няма да забравя как на турнира по Генерал домакините от Jim Beam се видяха в чудо когато цялата храна за гост звездите изчезна. А с нея и скъпите напитки, които радваха една група отбрани журналисти, от медии за които и баба ми не е чувала!
Цялата ми драма е, че това е нивото. В момента. Няма фейс контрол, няма никакъв контрол на входа, който да провери картите на колегите. Най-страшното е, че така тотално се унищожи нивото и много хора вече не искат и да чуват за медии на техните събития.
Парите обаче продължават да управляват цялата гилдия. Появи ли се някъде торба с жълтици много „професионалисти” се насочват към нея. В началото всички си мислят, че тя е като чувала на Дядо Коледа – никога не остава празна. От опит знам, че това не е така. Винаги идва края, а шансът да се оправяш сам се дава много рядко... Стандартната процедура е всичко да се закрива и забравя. Забравя се и онзи момент, в който „професионалистите” са се били в гърдите как ще сразят конкуренцията, но сразена остава само хазната.
Не спирам да вярвам, че парите са нужни, но те се харчат с акъл. Истински, не въображаем. Вложиш ли в началото чувство, после професионализъм тогава машината върви по-добре, а горивото ще стигне за по-дълъг път.
Хубаво е ударите в гърдите да бъдат умерени, а доходите заслужени. Не е хубаво когато един човек се продаде за пари и после да изака само едно аку, което дори няма да мирише, заради полуфабрикатите, които са го създали. А и понякога една птичка пролет не прави. Нека славейчетата да са повече... Ама обикновено са кът...
Ще завърша с това, което започнах – мръсната игра. Няма да забравя онзи период от живота си, в който изкарвах доходите си с работа, която беше всичко друго, но не и престижна. Макар да се водех журналист. Няма да забравя как се омазах от нечестната и кална история, в която се забърках и колко години ми бяха нужни за да се почистя. Нито един прах за пране не помогна, нито един омекотител не направи съня ми по-приятен. Няма да забравя онези, които тогава ми се радваха на калните петна. Днес те се цапат, но твърдят, че така трябва. Бизнес било. Аз обаче не мисля, че съм сбъркан за да вярвам, че мръсната игра винаги остава, омазва и никога не побеждава. Тя може да спечели битка, но никога войната, ако има добър съперник. И колкото и пъти да ме спънат, аз пак ще стана. Искам да съм изправен и чист, трудно е, но не и невъзможно!!!
Коментари
Публикуване на коментар