Да п\р/огледнем с отворени очи
16.11.2012
Едно начало на неочакваното
Казват, че да мислиш позитивно не е трудно. И на думи е истина, но да живееш позитивно е съвсем друга приказка. Да чувстваш чистотата в общуването, да гледаш розово, не с очила, не с лещи, не с маска. Да го чувстваш цветното в сърцето си. Това е най-трудното постижимо нематериално нещо. Всеки опит, всяка тухла от строежа на смисления живот отнема сила, понякога сълзи вместо пот, но изграденото си струва.
Започва поредния уикенд. Този ще бъде различен от предишния, защото ще направя нещо желано, очаквано, вълнуващо. Ще се опитам да започна едно ново начало, което да ме въведе в свят, съществувал само във фантазиите ми. Постигам този момент единствено и само като слушам сърцето си, което никога не лъже, просто му е трудно понякога да смели случващото се.
Тази година много хора напуснаха един кръг, но са все още в живота ми. Едни се появиха като слънчеви лъчи, но изчезнаха като зимно смрачаване. Други просто се върнаха... Всичко това ми даде възможност да преоткрия началото на новото неочаквано. Да знам, че да си себе си без да губиш разума си не е грешно.
Живот в чужд свят е лъжа и обида към личното Аз. Да правиш себе си щастлив не е виновност. Не е егоистично, защото вече си на първо място, преди всички други.
Понякога човек не се нуждае само от един разговор за да се усмихне. Има неща, които са толкова мини като жестове, а преобръщат планина от емоции. Целувката не е единственият начин за да усетиш енергията на любовта. Но за да знаем какво ни трябва за магьосническите си желания, трябва първо да знаем какво реално искаме. И ако е егоистично и черна магия няма да помогне.
Този уикенд ще бъда без никакви очила. Надявам се за по-дълго, защото свободата на лицевите мускули прави много неща от видимата и невидимата ми част щастливи.
Няма нужда да се правим на добри, когато не го чувстваме.
Няма нужда да правим неща, от които ни боли.
Няма нужда да чувстваме чужди емоции.
Няма нужда да хабим време в търсене на друго щастие.
Има нужда да сме заедно.
По един или друг начин...
Не искам никой да мисли за мен, без да ми го показва. Не искам незаслужени събития. Не искам някой да прави нещо, което да демонстрира чувства.
Искам просто да знам че си с мен. Искам да усещам мисълта, топлотата, а това се постига с малките неща от живота.
Здравей, със теб е истинският човек! Този път без лични послания и мълчаливи емоции.
Едно начало на неочакваното
Казват, че да мислиш позитивно не е трудно. И на думи е истина, но да живееш позитивно е съвсем друга приказка. Да чувстваш чистотата в общуването, да гледаш розово, не с очила, не с лещи, не с маска. Да го чувстваш цветното в сърцето си. Това е най-трудното постижимо нематериално нещо. Всеки опит, всяка тухла от строежа на смисления живот отнема сила, понякога сълзи вместо пот, но изграденото си струва.
Започва поредния уикенд. Този ще бъде различен от предишния, защото ще направя нещо желано, очаквано, вълнуващо. Ще се опитам да започна едно ново начало, което да ме въведе в свят, съществувал само във фантазиите ми. Постигам този момент единствено и само като слушам сърцето си, което никога не лъже, просто му е трудно понякога да смели случващото се.
Тази година много хора напуснаха един кръг, но са все още в живота ми. Едни се появиха като слънчеви лъчи, но изчезнаха като зимно смрачаване. Други просто се върнаха... Всичко това ми даде възможност да преоткрия началото на новото неочаквано. Да знам, че да си себе си без да губиш разума си не е грешно.
Живот в чужд свят е лъжа и обида към личното Аз. Да правиш себе си щастлив не е виновност. Не е егоистично, защото вече си на първо място, преди всички други.
Понякога човек не се нуждае само от един разговор за да се усмихне. Има неща, които са толкова мини като жестове, а преобръщат планина от емоции. Целувката не е единственият начин за да усетиш енергията на любовта. Но за да знаем какво ни трябва за магьосническите си желания, трябва първо да знаем какво реално искаме. И ако е егоистично и черна магия няма да помогне.
Този уикенд ще бъда без никакви очила. Надявам се за по-дълго, защото свободата на лицевите мускули прави много неща от видимата и невидимата ми част щастливи.
Няма нужда да се правим на добри, когато не го чувстваме.
Няма нужда да правим неща, от които ни боли.
Няма нужда да чувстваме чужди емоции.
Няма нужда да хабим време в търсене на друго щастие.
Има нужда да сме заедно.
По един или друг начин...
Не искам никой да мисли за мен, без да ми го показва. Не искам незаслужени събития. Не искам някой да прави нещо, което да демонстрира чувства.
Искам просто да знам че си с мен. Искам да усещам мисълта, топлотата, а това се постига с малките неща от живота.
Здравей, със теб е истинският човек! Този път без лични послания и мълчаливи емоции.
Коментари
Публикуване на коментар