Приказка за принцесата с малкото "п"

И тази сутрин слънцето събуди намръщените очи на принцесата с малкото „п“. Последва тихо мърморене и поглед към календара, който отброяваше дните до пристигането на принца с голямото „П“. Оставаха само три и точно толкова опита да направи сладкиша, с който да го омае. Тази мисъл избута „п“ от кревата и без дори да си измие очите се захвана да приготвя вълшебното ястие по рецепта на баба, която беше срещнала преди месец в изоставеното близко село. Усмивката й се появи на лицето, не защото пак ще готви, а от спомена как излъга възрастната жена за да и измъкне точните съставки, с които едно време тя беше спечелила наскоро поминалият се дядо.
Изминаха няколко часа упорит труд, но накрая отново никой не искаше дори да вкуси приготвения сладкиш, който беше посветен на „П“, но дори „п“ не го харесваше. Четвърта седмица тя не разбираше защо не се получава, след като собственоръчно преписа точната комбинация от тефтера на възрастната селянка.
Без да се усети и този ден се изтече, а спомен от успех имаше само от деня на магариите. Замислено какво да направи за да прилъсти „П“ и да заживее като истинска кралица „п“ полегна. Опитваше се да си спомни дали всичко е направила както трябва или е пропуснала нещо. Мисълта и не заспиваше. Имаше два дни, а неуспехът беше единственото, което притежаваше. За това в полунощ тя отиде при бабата. Събуди я без извинение и поиска обяснение. Тя и отговори с усмивка, която подразни „п“. „За какво ми е любов в готвенето. Той ще ми я подари“ сопна се принцесата с малкото „п“ и отпраши към Студентски град за да успокои разголените си страстите.