Редове Любов

06 06 2014

Един закъснял 14 февруари

Опръскан от интригите незнайни,
ще си взема душ от любовта.
Едва ли някога ще знайтИ,
че миризмата ви не знам.

Живейте с усмивката ми жарка
и плюйте зад гърба ми пак,
но разстоянието все е малко,
да излезете на свобода.

Изпразваш се от моя гняв,

и възбудата ти се превръща в страст.

Не търся в мръсотията ти аз,

историята на този квас.

Така и не откривам думите с длани,

защо обличаш се със нервите ми сложни.

И как роди се таз перверзия неразгадана,

да се влюбиш в емоционалната ми драма.

И ти със своите събратя,

откривате си клубчето на ъгъла от плява.

Наистина ли случва се това,

калта да пада от дланта.